ЕК: Безработицата риск за България

Европейската комисия (ЕК) потвърди тенденциите за свиване на дисбалансите в българската икономика. Това стана ясно от прегледа на ЕК на макроикономическите дисбаланси в 13 държави членки на Европейския съюз (ЕС), включително и България. В доклада се казва, че страната ни е засегната от макроикономически дисбаланси, които не са прекомерни. Според ЕК основните предизвикателства продължават да бъдат рисковете, свързани с високото ниво на външна задлъжнялост на частния сектор и процеса на възстановяване на пазара на труда.

ОТ ЕК отбелязват факта, че финансовата стабилност е съхранена, както и че дефицитът по текущата сметка на платежния баланс се свива до нива, близки до нула, при растящ дял на българския износ на световните пазари и в ЕС. Очакванията са, че дефицитът по текущата сметка плавно ще нараства, но вероятността той да достигне предкризисни нива е много малка. От комисията отчитат и намаляващата задлъжнялост като дял в брутния вътрешен продукт и прогнозите на експертите от ЕК са за подобрение на нетната външна инвестиционна позиция на България. ЕК отчита и намаляването на задлъжнялостта на нефинансовия сектор, въпреки, че тя остава на високи нива и представлява потенциален риск за икономиката.

Европейската комисия смята, че макар и редуцирани, отбелязаните дисбаланси ще се запазят до края на разглеждания период (края на 2014 г.), като отправя и препоръки към България. Според тези препоръки трябва да има целенасочени мерки за привличане на капитал в сектори с висока добавена стойност, облекчаване на процедурите и ускорено усвояване на европейските средства. По отношение на пазара на труда трябва да бъдат предприети мерки в подкрепа на ниско квалифицираните групи от безработни, като се прилага секторен и регионален подход. Реформата на образователните системи, особено на висшето и професионалното образование, се извежда като ключов фактор за преодоляване на структурните проблеми на пазара на труда, особено предвид несъответствието между търсене и предлагане на труд в някои сектори на икономиката. Според ЕК, за ограничаването на задлъжнялостта на нефинансовия сектор е необходимо подобряване работата на съдебната система, усъвършенстване и опростяване на рамката за обявяване в несъстоятелност и фалит, в т.ч. и чрез прилагане на извънсъдебни процедури за разрешаване на споровете.

Основните заключения на Брюксел за България обобщава БТА:

След присъединяването към ЕС в българската икономика се образуваха забележими външни и вътрешни дисбаланси
На фона на опитите да настигне останалите европейски икономики България отчете изключително силен приток на капитали, което бе отразено от силното увеличаване на външната задлъжнялост, кредитирането на частния сектор и нарастването на дефицита по текущата сметка. Частното потребление, инфлацията, цените на недвижимите имоти и строителството отчетоха силен растеж, отразявайки прегряването на икономиката и трудовия пазар през 2007-2008 година. Силният трудов пазар доведе до извънредно силен растеж на възнагражденията, което пък имаше за последица силно повишаване на индекса на номиналните разходи за труд за единица продукция (Unit Labor Cost - ULC).

Трудовият пазар бе силно засегнат от кризата и повторното включване на работниците с ниска квалификация е трудно
С общ спад от 9% за периода 2009-2001 година България бе сред страните в ЕС с най-силно намаляване на заетостта. Безработицата нарасна двойно от под 6% до 12% през първото тримесечие на 2012 година, като се увеличи и неефикасността. Постоянното увеличаване на безработицата, професионалните умения и географските несъответствия, както и високата концентрация на съкращения на работни места сред работниците с ниска квалификация сочат силна неефикасност на процеса на коригиране. При липсата на реформи голяма част от текущата безработица може да стане структурна.

Основните предизвикателства пред пазара на труда са свързани с несъответствието на професионалните умения в някои сектори и региони
За да се постигне трайно подобрение в тази област, е необходим мащабен пакет от мерки в сферите на активния трудов пазар, образованието и регионалната политика. Секторният и професионален минимален праг за социална сигурност имат определени неблагоприятни странични въздействия върху някои сегменти от трудовия пазар. Някои от тези прагове са поставени много близо до преобладаващата средна заплата в засегнатите сектори и професии, което налага по-висока действителна ставка за социално осигуряване за служителите, чиито реални заплати са под облагаемия минимум. Следователно, тази система, която бе създадена с цел да се бори с недекларираната заетост, на практика може да натовари работниците в някои нискоквалифицирани сегменти и региони на трудовия пазар.

Растежът на индекса на номиналните разходи за труд за единица продукция остава сред най-бързите в ЕС въпреки посоченото забавяне
Намаляването на външната конкурентоспособност може да бъде по-слабо, отколкото сочи общият индекс. Растежът на индекса в заводското производство е по-умерен, въпреки че това отчасти се дължи на силното намаляване на работната сила, а България продължава да увеличава дела си от износния пазар. Статистически, повишаването на индекса може да отразява и излизането на икономиката "на светло".

Коригирането на текущата сметка е до голяма степен структурно и се дължи на значителното увеличаване на дела от износния пазар, но основните уязвими точки остават
Силните дисбаланси в текущата сметка от преди кризата са коригирани. Силното увеличение на износа доведе до коригиране на текущата сметка, въпреки че то отразява и благоприятните световни ценови тенденции за българския износ, от който суровините са голяма част. Изглежда малко вероятно страната да се върне към голям дефицит по текущата сметка, когато икономическите условия и капиталовите потоци се нормализират. Върху текущата сметка силно влияние оказват и чуждестранните инвестиции в недвижимите имоти. Периодичната нестабилност на подобни парични потоци обаче също е източник на нестабилност.

Процесът на деливъридж в корпоративния сектор продължава, но все още високото равнище на задлъжнялост ще удължи коригирането на дисбалансите и ще остави корпоративния сектор уязвим към промените в пазарното доверие
Процесът на деливъридж, комбиниран с напрежението на световния финансов пазар, ще продължи да сдържа инвестициите и растежа на производителността. Следователно, институциите, регулиращи трудовия пазар и възнагражденията, трябва да осигурят необходимата гъвкавост, за да поддържат увеличаването на възнагражденията в съответствие с растежа на производителността.

Фискалната политика улеснява процеса на коригиране
Предпазливата фискална политика на България осигурява стабилна икономическа среда, подкрепяйки процеса на деливъридж в частния сектор.