ЕК: 1.9% ръст на ЕС

В пролетният си доклад ЕК очаква БВП на ЕС да нарасне с по 1,9% през тази и през 2018-а година спрямо зимните прогнози за икономически растеж с 1,8% през 2017-а и през следващата година.

Комисията повиши и своите прогнози за икономическия растеж на еврозоната, като вече очаква нарастване на БВП с 1,7% през тази година (спрямо предишна прогноза през февруари за растеж с 1,6%), запазвайки зимната си оценка за растеж от 1,8% през 2018-а година.

Според Комисията световната икономика е започнала да набира скорост в края на миналата и в началото на текущата година, като растежът в много от развитите и развиващите се икономики се подобрява едновременно. ЕК очаква икономическият растеж в световен мащаб (изключвайки ЕС) да се засили до 3,7% през тази и до 3,9% през 2018-а от 3,2% през 2016-а година (без промяна спрямо нейната зимна прогноза), тъй като китайската икономика ще остане устойчива в близко бъдеще, а възстановяването на цените на суровините ще помогне на останалите нововъзникващи икономики. Перспективите за икономиката на САЩ остават до голяма степен непроменени спрямо зимния доклад.

Нетният износ като цяло се очаква да бъде неутрален за растежа на БВП на еврозоната през тази и през следващата година.

ЕК отбелязва, че инфлацията в еврозоната се е увеличила съществено през последните месеци главно поради нарастването на петролните цени. Основната инфлация (изключвайки енергийните и цените на хранителните стоки) обаче е останала относително стабилна и значително под нейните дългосрочни осреднени нива. Комисията прогнозира, че инфлацията в еврозоната ще нарасне от 0,2% през 2016-а година до 1,6% през 2017-а година (при зимна оценка за инфлация от 1,7%), преди да се забави обратно към 1,3% през 2018-а година, тъй като се очаква постепенно избледняване на ефекта от растящите петролни цени.

В "пролетния" доклад също така се посочва, че частното потребление, което беше основен двигател за икономическия растеж през последните години и което се разшири през 2016-а година с най-солидно темпо от десетилетие насам, вероятно ще отбележи по-сдържано повишение през текущата година, тъй като по-високата инфлация отчасти ще ерозира покупателната сила на европейските домакинства. С оглед на прогнозите за отслабване на инфлация през 2018-а година, ЕК очаква догодина частното потребление отново да набере известна скорост. Инвестициите се очаква да се разширяват доста стабилно, но да продължават да бъдат затруднявани от относително умерените перспективи за икономическия растеж.

ЕК посочва, че безработицата ще продължава тенденцията на понижение, но ще остане висока в редица европейски страни. За еврозоната се очаква спад на нивото на безработица до 9,4% през 2017-а и до 8,9% през 2018-а година, достигайки по този начин най-ниско ниво от началото на 2009-а година. Очаква се аналогична тенденция и в целия ЕС, като Европейската комисия прогнозира понижение на нивото на безработица до 8,0% през тази и до 7,7% през 2018-а година (най-ниско ниво от края на 2008-а година).

В пролетния доклад също така се прогнозира намаляване на държавните дългове и на бюджетните дефицит през 2017-а и през 2018-а година както в еврозоната, така и в целия ЕС. За еврозоната ЕК прогнозира понижение на правителствения дефицит от 1,5% от БВП през 2016-а година до 1,4% през настоящата година и до 1,3% през 2018-а година, докато аналогичните прогнози за ЕС са за намаляване на дефицита от 1,7% през миналата година до 1,6% през тази и до 1,5% през следващата година.

По отношение на държавния дълг се очаква той се понижи в еврозоната от 91,3% от БВП през 2016-а до 90,3% през 2017-а и до 89,0% през 2018-а година, докато за целия ЕС - от 85,1% през миналата година до 84,8% през тази и до 83,6% от БВП през следващата година.

Европейската комисия обаче отбеляза, че несигурността около икономическите перспективи остава повишена. Като цяло рисковете са станали по-балансирани, отколкото през зимата, но все още остават в низходяща посока (за по-слаб от очакваното икономически растеж). Външните рискове са свързани с бъдещата икономическа и търговска политика на САЩ и с по-голямото геополитическо напрежение. Процесът на настройване на икономиката на Китай, въпросите за здравето на банковата индустрия в Европа и предстоящите преговори с Великобритания за нейното излизане от ЕС също се считат като възможни рискове за новите икономически прогнози на Комисията.