Еврозоната в дефлация, еврото падна

Еврозоната е в дефлация, като потребителските цени през
декември са спаднали повече от очакваното главно заради
поевтиняването на енергоносителите, съобщиха информационните
агенции, като цитират предварителни данни на
европейската статистическа служба Евростат.
Цените в еврозоната са се понижили с 0,2 процента през
декември на годишна основа.
Основната причина за спада е поевтиняването на петрола,
което се отразява на потребителите по бензиностанциите,
отбелязва Асошиейтед прес.
През ноември бе отчетена инфлация от 0,3 процента.
Пазарите очакваха спад на цените от 0,1 на сто през
декември.
Потвърждението на дефлацията в еврозоната вероятно ще
затвърди убеждението, че Европейската централна банка скоро ще
прибегне до агресивни парични стимули подобни на прилаганите от
Управлението за федерален резерв на САЩ.

Курсът на еврото спрямо долара достигна деветгодишен минимум
днес, тъй като сриващите се цени на петрола и безпокойството за
световната икономика накараха инвеститорите да се обърнат към
сигурните убежища като държавните облигации, предаде Ройтерс.
Еврото поевтиня до 1,1842 долара в очакване Европейската
централна банка да започне да печата пари. В ранната европейска
търговия курсът на еврото бе малко под вчерашния курс от около
1,1870 долара.
Доларът се представи по-добре, възстановявайки се до 119,15
йени спрямо вчерашния минимум от 118,04 йени.

Преди дни президентът на ЕЦБ Марио Драги прогнозира, че пред еврозоната има реална опасност да влезе в дефлационна спирала, което би затруднило изплащането на задълженията и би
попречило на потреблението и корпоративните инвестиции.
Президентът на ЕЦБ намекна, че институцията може да започне скоро да изкупува държавни облигации. Лихвите в еврозоната още дълго време ще останат ниски, посочи още Драги в интервю за германския вестник "Ханделсблат".
Драги призова ръководителите на европейските правителства да
приложат ефективни структурни реформи .
"Тройната комбинация от недостатъчни реформи, бюрокрация и
данъчна тежест пречи на възстановяването на Европа. Ако не решим
този проблем, растежът ни ще остане слаб", предупреди той,
подчертавайки, че данъчната тежест в Европа е най-голямата в
света.
Този фактор е пречка пред конкурентоспособността и всички
страни в еврозоната, включително Германия, трябва да вземат
мерки, според него.
Той призова да бъдат увеличени инвестициите, най-вече в
изследователската дейност, образованието и цифровизацията.
"Другите разходи, както и данъците, трябва да бъдат свити",
каза Драги.