Дянков намери 818 млн. евро за „Велчев”

Данаил Алеков
На 15 януари 2013 година България трябва да погаси 818.5 млн. евро по глобални облигации с фиксирана лихва 7,5%, или общо 880 млн. евро с лихвите. В последните няколко месеца, въпросът стои на дневен ред във Финансовото министерство, като се обсъждат различни начини за осигуряване на нужното финансиране. Финансовият министър Симеон Дянков разчиташе по-равно за финансиране от приватизационни приходи, от Сребърния фонд и от емитиране на еврооблигации. Ако разделим дължимата главница с лихвите, сметката показва че финансовото министерство трябваше да си набави по 293 млн. евро от приватизация, от Сребърния фонд и от емитиране на еврооблигации. В крайна сметка, институцията на Симеон Дянков излезе със съобщение, че т.нар. „Велчев” дълг ще бъде върнат изцяло с външно финансиране, тоест доходността на Сребърния фонд и парите от приватизация се оказват недостатъчни, за да се разчита на тях.
Но защо се объркаха сметките на министър Дянков и какво се случи, за да не може България да си плати дълговете със собствени финанси?
Сребърен фонд
Фонд за гарантиране на устойчивостта на пенсионната система, известен още като Сребърен фонд, е част от фискалния резерв на страната. Управител на Фонда е министъра на финансите Симеон Дянков, а той от своя страна го предоставя на БНБ при минимална лихва от 0.2%. Към 31 юли 2009 година, 4 дни след като Симеон Дянков зае поста на счетоводител №1 в държавата, фискалният размер на България възлиза на 7,710 млрд. лв. по данни на МФ, от които 1,589 млрд. лв. представляват Сребърният фонд. Ето каква е ситуацията в момента:

Фискалният резерв по данни на МФ в момента е 3,801 млрд. лв., но в края на март от ведомството посочват, че ЕК е възстановила платените с национални средства плащания по схемите за единни плащания на площ 683,9 млн. лв. За да изпънява основните си функции, залегнали в Закона за държавния бюджет, фискалният резерв не трябва да пада под 4.5 млрд. Това автоматично изключва възможността през януари 2013 година страната ни да разчита на 573 млн. лв. (293 млн. евро) от фискалния резерв.
До последно, от МФ се надяваха че ако увеличат доходността на Сребърния фонд, все пак ще успеят да набавят необходимата сума и да не се стига до плащане на стар дълг изцяло със средства от емитиране на нов. Истината е, че доходността на Сребърния фонд в момента не се основава изцяло на минималната лихва, която БНБ плаща. По данни на БНБ за 15 години управление на Сребърния фонд, централната банка е внесла в държавния бюджет 2.56 млрд. лв. приходи или средно по 170,6 млн. лв. годишно (с увеличаване размера на Сребърния фонд сумата нараства ежегодно). БНБ използва сумата от Фонда за различни валутни операции, от които реализира много по-висока доходност и превежда сумата директно в държавния бюджет.
Какво искат финансовите власти? „Коригираха се много неща по темата за Сребърния фонд. Целта ни е да се управляват ефективно тези пари” заяви Тотю Младенов, член на УС на Сребърния фонд. В писмото си до ЕЦБ Симеон Дянков пише, че средната доходност на емитираните ДЦК от МФ през март за срок от 10,5 години е 4,95%. При такава доходност, ако МФ инвестира 532,8 млн. лв. (30% от Сребърния фонд) в ДЦК, то печалбата за първите 12 месеца ще бъде 26,3 млн. лв. Тоест сегашното управление на Сребърния фонд от БНБ е достатъчно доходоносно и не си заслужава да се „пипа” и без това намалелия фискален резерв на България. В същото време, БНБ, ЕЦБ и КФН се обединиха около идеята, че инвестиция на пари от Сребърния фонд в български ценни книжа носи огромни рискове. Все пак има ли опция парите от Фонда да бъдат управлявани по-ефективно? Ето какво каза за EconomyNews.bg бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов:„Парите във Фонда могат да бъдат оптимизирани, ако МФ се съгласи да предостави дългосрочен портфейл и доходността отива в Сребърния фонд”. Такава политика е в противоречие с действията на финансовото министерство в момента, но това е реална възможност, за която почти не се споменава. Въпреки че управлява парите от Фонда, БНБ превежда на Министерството на финансите в полза на бюджета доходите от инвестиционния портфейл. При осигуряването на дългосрочен портфейл с парите от Сребърния фонд, доходността от управлението му ще бъде по-голяма и в същото време сумата във Фонда ще се увеличава с по-бързи темпове.
Приватизационни сделки
Другият потенциален източник на финансиране за плащанията по т.нар. „Велчев” дълг бяха приватизационните сделки. В последните години Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСПК) обаче понесе доста критики за неизпълнението на заложените резултати. С изключение на „Булгартабак” (195 млн. лв.) липсват големи приватизационни сделки, като за миналата година АПСПК събра със 120 млн. лв. по-малко от предвидените 450 млн. лв. приходи. Ако държавата търси „свежи” пари, то по-ефективната политика в тази насока ще осигури сериозни парични постъпления в бюджета. Още повече, че има достатъчно обекти за раздържавяване, но сделките по много от тях се проточват с години и все още не са финализирани. В годишния план за 2012 година АПСПК си е поставила за цел приватизацията на 15 дружества:

Въпреки че цената на повечето дружества все още е неясна и очакваните приходи от сделките зависят от това колко ще даде купувачът, ако бъде изпълнен успешно приватизационния план на АПСПК за 2012 г. то фискалният резерв на страната може да бъде увеличен с 25%. Според Емил Караниколов, управител на АПСПК за 2011г. от приватизационни сделки страната ни е реализирала 168 млн. евро (330 млн. лв.) приходи от приватизация. С други думи, раздържавяването също не може да бъде достатъчен източник за финансиране на плащанията по държавния дълг през 2013 г., въпреки амбициозните планове, които агенцията си поставя през 2012 г. Истината е, че повечето сделки на практика няма как да бъдат финализирани през тази година. Много шум се вдигна покрай сделката за „Техноекспортстрой”, но кандидат-купувачите се отказаха още след първия етап от приватизацията. Проточването при други проекти е още по-фрапантно, като продажбата на „Редакционния корпус” при ИПК-Родина продължава вече второ десетилетие. При кинодружеството „Аудиовидео Орфей” пък в момента има предявени реституционни искове, които освен че ще забавят раздържавяването, се прокрадват съмнения че ще смъкнат цената на сделката. За приватизацията на бившата Агенция за дипломатически имоти в страната (АДИС) пък има обявени куп предварителни условия към кандидатите и едва ли раздържавяването ще стане през тази година.
Емитиране на нов дълг
В крайна сметка правителството разреши на Симеон Дянков да емитира облигации на международните пазари до 2 млрд. лв. (950 млн. евро). Това ще е напълно достатъчно да бъде погасен стария дълг, заедно с лихвите и в същото време нивото на фискалния резерв ще остане 4.5 млрд. лв. Лихвата по облигациите с падеж януари 2013г. е 7.5%, но финансовият министър увери, че новият дълг ще бъде с по-ниска лихва. Това е възможно заради добрите показатели по отношение на държавен дълг отнесен към БВП на страната ни, като за България това отношение е 16.3%. За сравнение, единствено Естония (6%) е с по-нисък държавен дълг спрямо БВП на страната:

С емитирането на новите облигации, дългът на България ще нарасне до 19%, но пак ще остане един от най-ниските в Европа. Според експерти, заради успокояването на пазарите и добрите показатели на България, може да очакваме лихва по новите облигации между 5% и 7%. Очаква се за изплащането на дълга по т.нар. механизъм „ролоувър” (превъртане), да бъдат емитирани 5 или 7 годишни облигации. В крайна сметка, при по-навременни действия на финансовите власти можеше да се избегне изтеглянето на нов дълг. След като бъдат изчистени задълженията в началото на следващата година, правителството трябва да се замисли по какъв начин ще бъде финансирано следващото голямо плащане - на 15 януари 2015г., когато страната ни трябва да върне над 1 млрд. долара с лихва 8.25%.