Депозит или взаимен фонд? Ако имате пари.

Иван Стойков,старши анализатор „Потребителски финанси”, moitepari.bg

Хората със свободни пари все още предпочитат банките. Едва ли ще е изненада това, че българинът в периода на силна финансова криза предпочете да държи парите си в банките. Забелязва се нещо интересно в мисленето и подхода на тези хора, които въпреки тежките времена от не толкова далечното ни минало отново предпочетоха банките за дом на техните спестявания. Дали споменът за фалитите през ’94 - ‘97 година вече е избледнял, дали страхът от загуба на парите е притъпен от стремежа към високата лихва? Може би и двете допускания са верни. Едно, обаче, е сигурно – банковата система от онези времена съвсем не е, каквато е в момента. Дейността на банките е поставена под много по-сериозна регулация и контрол, което от своя страна намалява рисковете за техните клиенти. От тази гледна точка, причината да се предпочете банка, като източник на допълнителни средства остава да е доходът, който предлага. Всеки, който е търсил място за своите пари с цел печалба, трудно ще забрави месеците, в които банките даваха до 10% лихва по депозит. Това логично привлече спестителите и трезорите се превърнаха в привлекателна дестинация за свободните средства. Освен това изключително ниската инфлация предостави уникална възможност спестителите да получават високи лихви, които да остават високи без инфлацията да ги „изяжда”. Но времената се менят, а с тях и размерът на дохода. Независимо, че в момента лихвите по депозити са високи, тенденцията ясно показва, че те няма да останат такива още дълго време. Тогава по всяка вероятност свободните средства ще поемат към друга дестинация, но коя ли ще е тя. Обичайните посоки са инвестиция в имот, някакъв благороден метал, стока или суровина, индивидуална или колективна инвестиция на борсата. Да разгледаме последната опция, защото тя е най-съпоставима с депозирането.

Взаимните фондове – силно приветствани и тотално отричани
След като взаимните фондове станаха популярни у нас преди началото на кризата, след нейният размах, те почти тотално бяха забравени. Дали българинът е човек на крайностите или просто се води по модерното за момента. Когато фондовете реализираха доходности мерени в трицифрени числа, интересът към тях беше меко казано голям, но след драстичните спадове впоследствие, голяма част от инвеститорите се „разбягаха” от тях. Икономическите проблеми породени от кризата и замирането на борсовата търговия съвсем сринаха дохода и интереса към фондовете. Повече от две години след началото на кризата, ситуацията като че ли започва да придобива ново лице. Макар плахо и с бавни темпове, доходът от инвестиция във взаимен фонд показва, че може да е, ако не висок, то поне приемлив. Да разгледаме таблицата по-долу.

Доход от депозит и взаимен фонд (вложени 10000 лв.)

 Забележки:
* Посочените доходности са на база ТОП 5 предлагани лихви по депозити / постигнати доходности при взаимни фондове;
** При взаимните фондове са разглеждани само консервативни схеми и фондове на паричен пазар

От примера се вижда, че е са възможни подобни съпоставки, що се отнася до постигната доходност. Разгледана е доходността от консервативни схеми и фондове на паричен пазар, тъй като са рисково съизмерими с депозитите. Нещо повече, голяма част от акумулираните активи в тези фондове се депозират именно в банките под формата на депозити. Инвестирайки в такава колективна схема инвеститорът косвено и депозира. Част от инвестициите, разбира се, се насочват и към други нискорискови активи като ДЦК, общински и корпоративни облигации и дори кешови наличности.
Да се върнем към числата и да разгледаме дохода от депозит. Ако бяхте инвестирали в началото на годината 10000 лв., средната лихва, която бихте получили от банката, щеше да е 7.13%. Но да не забравяме, че това е лихвата на годишна база, следователно за отминалите 6 месеца тя трябва да се вземе наполовина. Така, ако в началото на годината бяхте разделили сумата на равни части в петте банки с най-добри лихви, сега щяхте да получите среден доход от 3.56%. За сравнение за същия този период взаимните фондове са постигнали доходност от около 2.85%. Разлика има, безспорно, но тя не е фрапиращо голяма. Дори бихме казали, че е съвсем приемлива разлика предвид активите, от които се реализира доходността. Връщайки лентата с една година назад, стойностите отново са показателни. Разликата в дохода е 1 процентен пункт. Тя може да се определи като осезаема, но въпреки това виждаме две тенденции – понижаващ се доход от депозит и повишаващ се доход от инвестиция на борсата. Посоката на движение на лихвите по депозити и основните борсови индекси добре илюстрират тази картина.

Тенденции, фактори, решения
Във финансовия свят, за да се вземе решение, за да се направи избор, обикновено трябва да се познават тенденциите и да се предвижда бъдещето. За жалост, обаче, невинаги се случва така, както най-много желаем. Някои от посоките вече очертахме, нека ги обобщим и разширим:
•Продължаваща тенденция към намаляващ доход от депозит. Дори и лихвите да се задържат на настоящото сравнително високо ниво, това все пак е застой и не предполага ръст на дохода. От тази гледна точка може би наближава времето, в което ще трябва малко по-смело да се погледне и към други възможности;
•Макар и плахо, световните борси се „съживяват”. Това със сигурност ще даде отзвук и у нас, точно както нашата борса падаше в унисон с европейските поне. Подемът предполага нарастващ доход от инвестиция в този сектор, а взаимните фондове са един от начините.
•Към момента доходът от депозит е по-висок от този във фонд със същия риск, но тук от голямо значение е факторът време. Докато при депозита доходът е „гарантиран” от самото начало и е известен, то при фондовете това е неизвестно. Даваме известно предимство на депозита в това отношение, но не подминаваме фондовете, които са дългосрочна инвестиция и погледнато във времето могат да донесат много повече доход. Естествено ще има периоди на понижения, но следкризисните периоди характеризиращи се с нов подем на икономиките дават много повече заявки за ръст на дохода, отколкото спестяванията в банка.
•Инфлацията – при понижаваща се доходност от депозит и растяща инфлация, изборът на този вариант може би не е най-добрият. За съжаление не можем да предвидим каква би била инфлацията в дълъг период от време, за да оценим влиянието й върху дохода от инвестиция във фонд. Предвид дългосрочността на такова вложение това е неопределеност и риск за инвеститора. Въпреки това, ако икономиките се развиват с добри темпове, то почти сигурно е, че доходът от фонд ще надвишава размерът на инфлация или поне ще е равен на него. Не такава е картината при депозитите. Изключително рядко е лихвата по депозит да надвишава размерът на инфлацията.
•Риск. Взаимните фондове предполагат гъвкавост и промяна на структурата на активите в портфейла им по всяко време. Нещо повече, разглежданите фондове до тук са с много нисък рисков профил. Гарант за това е насочването на основна част от средствата в депозити. Като големи „вложители” в банките, фондовете получават индивидуално договорени по-високи лихви, с което расте и доходът от портфейла. Подобен успех трудно би постигнал депозанта, особено, ако разполага с малка сума. Въпреки това фондът няма да гарантира доход на никого. Депозитът в това отношение е относително безрисков. Макар при сключване на договора доходът да е известен, съществуват достатъчно голям брой банки, които имат клауза в него за едностранна промяна на лихвата, ако това се налага. Промяната може да е нагоре, но може и да е надолу. Въпреки, че това не е обичайна практика и рискът да е минимален, все пак е риск. И едно допълнение за фондовете. Ако фонд инвестира в активи, които сега изглеждат рискови поради недобрата икономическа конюнктура, то в бъдеще с подобряването й те могат да се превърнат в по-малко рискови, като същевременно да запазят сравнително по-високата си доходност.