ДДС „заразяване“ на коректни фирми

Бизнесът в лицето на БСК предлага няколко идеи по отношение на ДДС измамите:
-отмяна на солидарната отговорност на всеки доставчик за дължим и невнесен данък от друго лице, ползвало данъчен кредит
-детайлно изброяване на условията за реалност на доставките и синхронизиране с изискванията на Директива 2006/112-ЕО
-облекчен ред за разкриване на банкова тайна пред НАП.
Целта е да се преодолеят данъчните измами и източването на ДДС, както и с блокирането на активи на изрядните данъкоплатци.
Според бизнеса необходими са спешни мерки в областта на данъчното законодателството и практиката по неговото прилагане, както и активна намеса на органите на МВР и Прокуратурата с цел ефективна битка с некоректните данъкоплатци, вместо да бъдат наказвани коректните.
„В момента има епидемия от „заразяване“ на коректни фирми при фактуриране към тях от рискови доставчици и това става по напълно законово регламентиран път“, каза Божидар Данев. Думите му бяха потвърдени от представители на бизнеса, които апелираха към управляващите да предприемат спешни мерки срещу това явление, тъй като то обрича икономиката на неконкурентоспособност и влече като последствия ограничаване на инвестициите, свиване на търговската и производствена дейност, закриване на цели предприятия, вкл. на работни места.
НАП и МФ да публикуват анализ на ревизионните актове от последните 5 години (колкото е давностният им период), в т.ч. брой и размер на издадените актове, отменени актове, несъбираеми суми по актовете на фирми-фантоми, събрани суми, присъдени на НАП лихви и разноски, настоява бизнесът. Да се увеличат проверките и ревизиите на адрес при старта на дейността на новорегистрирани фирми и създаване на регистър с данни за постъпленията по ДДС и акцизи и дължим данъчен кредит и акцизи.
Според председателя на Съюза на българските мелничари Савина Влахова, два са ключовите проблема:
1.Понятието „реалност/нереалност на доставката“, което трудно може да бъде доказано, след като не е ясен видът на доказателствената документация;
2.Понятието „Намерен/ненамерен на адрес“ доставчик, при което се преследва намереният (изрядният), а не този, който е осъществил фиктивна доставка и е нарушил правилата по ЗДДС.