Двойни глоби за гратис - пътуване

 Данил Алеков
Неделя. След половинчасово „висене” на спирка в столичния ж.к. „Лозенец” до „София ленд” в далечината се задава червен „Икарус 280”, който се движи по автобусна линия №120. Качвате се от първата врата и подавате едно левче на шофьора, за да си купите билет. Но нямате късмет – свършили са, а автомат за билети няма. След две спирки се качва група от трима контрольори, от които се надявате най-после да си купите билет. За тях обаче вие сте гратисчия, който живее на гърба на държавата и се започва с активен психически тормоз. Процедурата е ясна – слизате от превозното средство и след дълъг разговор, идва полицай, който ви взема личната карта. Съставя ви акт, в който описвате възраженията си, а на следващия ден го обжалвате в „Център за градска мобилност”. Пристига отговор, че по повод вашата жалба е направена проверка, която е установила, че сте пътували без билет и затова сте санкциониран. Като един завършен престъпник, след 2 седмици получавате и наказателно постановление, според което вече дължите 100 лева, които се прехвърлят към НАП, а ако продължавате с възраженията си, трябва да ги предоставите пред съда в едноседмичен срок. Тогава вече ви става ясно, че липсата на място, откъдето да си купите билет в един неделен ден е проблем на гражданите, а не на Столична община.
Нови цени, старо обслужване
От 1 април, почти като на шега, столичният „Център за градска мобилност” (ЦГМ) увеличава глобите за нередовните пътници от 10 на 20 лв. Безименните месечни карти за една линия се увеличават от 23 лв. на 28 лв., а картата за две линии окончателно ще отпадане. В момента, същата е на цена от 40 лв., което означава че пътуващите с повече от едно превозно средство ще са принудени да си купуват карта за всички линии, на цена 50 лв. месечно. От EconomyNews.bg потърсихме Любомир Христов, зам.-кмет по „Транспорт и транспортни комуникации” в Столична община, но той не отговаряше на мобилния си телефон в петък следобед.
 

Наред с увеличаването на цените, въпросът, който вълнува гражданите, е кога най-после ще се въведе изцяло електронната система за таксуване. В момента, системата за таксуване на пътниците в градския транспорт постоянно търпи критики заради неефективността си. Гратисчиите продължават да са вечният проблем на столичния „Център за градска мобилност”. Напоследък, темата става все по-актуална след масираните акции на контрольори срещу нередовни пътници в софийския градски транспорт.
Приблизително 876 пътници без билет пътуват дневно - това стана ясно след последната мащабна акция срещу гратисчиите. Средно по 111 контрольори в продължение на 10 дена дебнеха за нередовни пътници, като за целия период на акцията бяха изловени общо 8761 нередовни. Ако пренесем данните на годишна база, сметките показват, че 320 хил. нередовни пътници се возят без билет, което при сегашната цена на билета ощетява Столична община с 320 хил. лв. годишно.
Обикновено, въпросните акции са на групи от 4-5 контрольора, както и един полицейски служител, който влиза в действие, когато се стигне до съставянето на акт за нередовен пътник. Този подход автоматично изключва възможността за постоянен контрол по всичките 90 автобусни линии, 15 трамвайни и 9 тролейбусни, както и в метрото (общо 115 линии), при наличието общо 170 контрольора.
Спорно е дали тези разходи от бюджета са икономически оправдани – в усилията си да намалят загубите от гратисчиите, се хвърлят финансови ресурси за засилване на контрола, вместо да се изкорени понятието „гратисчия” с някоя друга европейска практика в тази насока. Всъщност, във всички останали областни центрове с градски транспорт у нас, длъжността „контрольор” не съществува – вместо това има „кондуктор”, който таксува всеки пътник по отделно. Така, нуждата от контрольори, които да дебнат за гратисчии, отпада по простата причина, че се изключва възможността за съществуването им.
От ЦГМ обаче твърдят, че поради огромният пътнически трафик в София, тази система не би функционирала. Затова засилват проверките и увеличават броя на контрольорите, вместо да инвестират в подобряване на цялостната система за таксуване. Една бърза сметка показва, че 170 контрольори дори при минимално трудово възнаграждение от 270 лв., годишно струват 550 хил. лв. на Столична община – повече, отколкото са загубите от установените гратисчии. Разбира се, заплащането на контрольорите и действителния брой на гратисчиите, са много по-големи – основната част от заплатата на контрольорите се формира от броя на наложените глоби, а броя на гратисчиите в крайните квартали например едва ли може да бъде установен. Доизграждането на електронната система за таксуване, предимно в автобусите, струва около 7 млн. евро – по-малко от печалбата на „Център за градска мобилност” за 2010г. само от синя зона, паяци и скоби в София (15,6 млн. лв). Очаква се до края на годината във всички автобуси да бъде въведена електронната система, а до тогава е хубаво да не разчитате на билети от шофьора.
Билети се продават от водача...
Основният проблем на ЦГМ е в начина, по който се интерпретира поведението на гратисчиите. Според Николай Костов, директор на „Център за градска мобилност”, това са „ хора, които изчисляват, че дори на 15-16 пъти да ги глобят, това няма да им излезе по-скъпо”. Много от нередовните пътници обаче са такива поради съвсем други причини - автоматите за билети не приемат банкноти и жълти стотинки, при водача обикновено няма, а дори и да има си е цяло изкуство да се придвижиш до него в пиковите часове. Вероятно и вие сте се питали как така шофьора е продал толкова много билети. Според чл. 15 от Наредбата за превоз на пътници, водачите в превозните средства на МГТ (масов градски транспорт) задължително трябва да притежават билети за еднократно пътуване. Посочени са и съответните изисквания, за да се сдобиете с билет – спряло превозно средство и точно приготвена сума. След сигнали на граждани, от ЦГМ са установили, че шофьорите продават целите кочани с билети на будките по спирките. Защо? Защото получават една минимална комисионна за всеки продаден билет и не им се занимава да продават билети за жълти стотинки печалба. Продавайки ги на различните разпространители по комисионен договор, прибират полагащата им се печалба накуп и не си губят времето в продавач-консултантска дейност. Мнозина от вас може би си спомнят, че преди последното увеличаване на билета до 1 лв., при шофьора цената им беше с 10 ст. повече отколкото на останалите места. При сегашната цена от 1 лв. ЦГМ също направи предложение при водача билета да струва 1,10 лв., за да имат стимул шофьорите да продават. От Общинския съвет на Столична община обаче отхвърлиха предложението и съвсем естествено проблемът се задълбочи. Предприетите действия по този проблем се изчерпват с надеждата гражданите да подадат сигнал, ако шофьора не им продаде билет. Но дори и да сигнализират, няма да им бъде спестена глобата, акта или наказателното постановление, щом са пътували без билет.
Как е в другите европейски столици?
Качественият градски транспорт е приоритет за всяка една местна власт, не само в Европа. В останалите държави, броят на гратисчиите е сведен до минимум, а практиките в това отношение са най-различни. Повечето европейски държави имат едно просто решение на гратисчиите в наземния градски транспорт - качването става единствено през първата врата пред погледа на шофьора, където всеки пътник поотделно чекира картата си. Същата може да бъде закупена по електронен път, от бюрата със служители на по-големите спирки или пък от някой автомат. Впрочем, интересно е да се отбележи разликата с нашите автомати за билети, които работят само с определени стотинки – "едрите" пари не са проблем и веднага ви се връща ресто, колкото и "голяма" банкнота да поставите. В Лондон например, идеята да пътувате гратис не е никак добра - дори да се промъкнете в автобуса без да се чекирате, ако случайно погледа на шофьора ви изпусне, то над вас „бдят” още 2 камери. Без дори да разберете, на следващата спирка ви чака екип, който ще се "погрижи" за вас. Ако ползвате Oyster Card, цената на еднократно пътуване с автобус е 1.35 паунда (иначе е 2.30), но средното годишно възнаграждение е 6,5 пъти по-високо от родното. В Париж, еднократния "T+" билет струва 1.7 евро, в Мадрид - 1.1 евро, а в Рим цената на "BIT" билета е 1 евро. През изминалата седмица пък стана ясно, че Талин ще е първата европейска столица с безплатен обществен транспорт. Идеята е гражданите да бъдат стимулирани да оставят автомобилите и да се намалят причинените въглеродни емисии и задръствания.