Данък „лихва” да, при три условия

Силвия Стоядинова

Продължаваме да дискутираме с икономисти идеята на кабинета за въвеждане на 10% данък върху лихвите по депозитите. Вчера публикувахме мнението на Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Освен това може да се види статията „Как да избегнем данък лихви”.

Владимир Каролев, управляващ съсобственик на Балканска Консултантска Компания.
Ако се премахне двойното данъчно облагане на фирмите като се отмени данък дивидент и ако се намали Данък печалба на ЕТ от 15% на 10% съм съгласен, защото така се въвежда единен данък върху всички доходи от 10%. Иначе съм против въвеждане на данък за облагане на лихвите по депозити

Иван Стойков, старши анализатор „Потребителски финанси”от moitepari.bg
Без да омаловажавам смисъла на този данък мога да кажа само, че той би бил работещ при други условия и в друго време. Тези други условия са по-високи доходи на населението, работеща икономика, ръст на БВП, инвестиции, ниска инфлация, ниска безработица и т.н. Въобще трябва да са налице фактори, които елиминират или поне намаляват неопределеността за бъдещето. Именно тази неопределеност и несигурност, а не дохода, в момента тласка голяма част от населението да „спестява”. Това, почти сигурно, са тези 75% от депозантите с депозити до 1000 лв. и върху които по всяка вероятност ще падне тежестта от този налог.

Както виждаме всеки месец, въпреки силното падане на лихвите по депозити, спестяванията се увеличават. Това е ясен знак, че за голяма част от хората депозитът е по-скоро начин за неутрализиране на инфлацията и осигуровка за евентуални бъдещи неблагоприятни стечения на обстоятелствата. Макар, че лихвата от депозита технически се разглежда като доход, тя на практика е нещо съвсем друго и дребните спестители едва ли влагат идеята за печалба депозирайки. Ако, пък, идеята е по този начин да се влеят пари в обръщението и така да се съживи потреблението, това също едва ли би се реализирало точно по причините описани по-горе. Потреблението е слабо, защото бъдещето е несигурно и свободните пари се спестяват в банките.

Тезата, че с този данък ще се постигне справедливост спрямо облагането на по-бедните и по-богатите, а не се преследва толкова фискален ефект, по мое мнение звучи неубедително. Принципно подобна справедливост можеше да се постигне във всеки един момент, при съставянето на който и да е бюджет от предишните, но не се направи. С въвеждането на данъка на теория ще се постигне справедливост в облагането, но без това да има значимо положително отражение за фиска. Данъкът може да предизвика социално напрежение и недоволство. В условия на финансова криза и растеж на икономиката близък до нулата, да се прилага нов данък е доста крайна мярка. Вярно е, че за малките депозити налогът ще е неусетим, но не в това е въпросът. Въпросът е в самия данък, като мярка, с която се цели нещо. Просто в условията, в които се намира икономиката ни, нов данък не би работил, още повече ако той е върху спестяванията и дори би предизвикал отрицателни ефекти. Аргументи за това могат да бъдат дадени много.

Дори целта на данъка да е да се попълни бюджета, макар че това не се изтъква като мотив за въвеждането му, тя пак би се постигнала с известни уговорки. Само за година лихвите по депозити са паднали с поне 10% и тенденцията е устойчива. Те и занапред ще падат, с което планираната сума в бюджета като постъпления също ще намалява. Въвеждането на данъка почти сигурно ще предизвика изтегляне на депозити, а това допълнително ще влоши очакванията за приходи под формата на данъци върху лихви. Тогава ще имаме още един данък, с който ще е постигната неясна цел.