АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец август 2025 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.


През първото тримесечие на 2025 г., сред 16-те европейски страни с налични данни, десет са регистрирали спад в реалния доход на домакинствата на глава от населението, докато шест са регистрирали увеличение. Унгария е отбелязала най-силен растеж - с 1,9% в сравнение с предходното тримесечие. Белгия (1,3%), както и Дания и Италия (по 1%), също са отбелязали значителни печалби.


Предложението предвижда намаление на данъка върху стоки от ежедневна употреба, като талк, паста за зъби и шампоан, от 18 на сто на 5 на сто. Очаква се това да увеличи продажбите на компании като "Хиндустан Юниливър" (Hindustan Unilever) и "Годреж индъстрис" (Godrej Industries).


От къде ще дойдат приходите в бюджета? Най-лесният вариант за излизане от ситуацията е вдигането на ДДС на 22%, защото този данък се събира най-лесно. „Той идва от консумацията, не от производството, така че е доста по-малко изкривяващ данък, отколкото социалните осигуровки, за които говорихме. При него събираемостта е над 90% и се събира по-лесно“.


Ако се сравняваме със страни от и около региона, България се намира след Румъния и преди Турция, на по около 2000 долара БНД/човек от всяка. Всъщност Турция е само със 785 долара под границата за страни с висок доход и вероятно също ще влезе в категорията в близките години.


Тримесечният общ доход средно на лице от домакинство в България през второто тримесечие на 2025 г. е 3620 лв. и нараства с 12,6 на сто спрямо същия период на 2024 година, съобщава НСИ. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е доходът от работна заплата (58,3 на сто), следван от доходите от пенсии (28,3 на сто) и от самостоятелна заетост (7,6 на сто).


Европейската комисия представи предложението си за амбициозна и динамична многогодишна финансова рамка (МФР), възлизаща на почти 2 трилиона евро (или 1,26 % от брутния национален доход на ЕС средно между 2028 г. и 2034 г.).


Румънското правителство прокара в парламента пакет от фискално-бюджетни мерки за намаляване на прекомерния бюджетен дефицит. Мерките включват увеличение на различни данъци и такси, включително на данък добавена стойност (ДДС) от 1 август т.г. от 19 процента на 21 процента.


Тези страни споделят три основни цели при реформите в сектора: адаптиране на пенсионните системи към застаряващото население, осигуряване на адекватен доход след пенсиониране и разширяване на обхвата на недостатъчно обхванатите групи от населението.


Като причина за отмяната на търговските преговори Тръмп посочи планираното от Канада въвеждане на цифров данък върху бизнеса на американските компании.