Да съборим панелките в България

Мария Йолова
 

Няма нищо по-лошо от това да си собственик на стар, неефективен апартамент в соц-блок със стара канализация. Това твърдят лекторите на Европейски конгрес на FIABCI, който се провежда в София. Как да променим средата, в която живеем и жилищата, в които вечер се прибираме на фона на силно обезпокояващите демографски събития, протичащи в цяла Европа? Ето предложенията на един от лекторите.
Време е за ново начало! Това беше основният акцент при откриването на Европейски конгрес на FIABCI и 17-та Конференция на CEREAN. Тази година темата е Демографските тенденции в Европа - ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ. Актуалното в случая е, че самите ние сме свидетели как в Европа се обособяват райони с концентрирано население, предимно от емигранти и райони , в които може да се стигне до обезлюдяване. Според експерти до 2050 година страни като България и Румъния ще изгубят 50% от населението си. А мегаполиси като Париж, Лондон, Брюксел ще продължават да приемат мигриращите граждани на бившите соц.-страни. Демографски промени от такъв тип са основна заплаха за устойчивостта на пазарите на труда поради бързото застаряване на населението, като имат и значително въздействие в териториален план, изразяващо се в засилване на вече огромните различия между отделните региони и градове в Европа, твърди Иван Тошич от Metropolitan Research Institute в Будапеща.
Какво можем да направим в новата ситуация, която се създава? Как да се запази оптимална за живеене градска среда навсякъде в Европа, а не само в Западна Европа?
Време е да се разделим със старите си нефункционални жилища, твърди Тошич. „Проблемът на страните от Югоизточна Европа са старите, 50-годишни, ужасно изглеждащи и безполезни жилищни сгради, те нямат културна или архитектурна стойност. Същевременно няма кой да поддържа цялостно тези жилища. Хората очакват това да бъде направено от общините, но те нямат такива задължения, все пак това са частни сгради. Ето защо в Добрич, например, видях как всеки човек сам прави външна изолация на апартамента си, при което крайният резултат за сградата като цяло е нулев, а от архитектурна гледна точка е абсурдно”, допълва Тошич. Тези панелни жилища и построени през социализма блокове трябва да бъдат съборени и на тяхно място да се построят модерни, енергоспестяващи, красиви жилищни кооперации, които да карат хората да се радват, когато се прибират у дома и същевременно да намалят разходите им за консумативи значително. Но как да убедим собствениците на апартаменти да се съгласят с това ?”
Няма нищо лошо в това да си възрастен, дори напротив. Това означава, че се повишава продължителността и качеството на живот, допълва Тошич. Лошата новина е, че се очаква до 2050 година хората в трудоспособна възраст в Европа да са с 50 млн. души по-малко. Сградите трябва да бъдат приспособени за по-възрастното население, което ще доминира на места, и това е предизвикателство за строителния сектор. Същевременно хората, които работят ще искат да живеят все по-близо до работните си места, но в уютни жилища, изолирани от трафика и суматохата на централните градски части. Преди това да бъде постигнато обаче как да запазим от разруха пустеещите сгради? В Германия и Полша подобни жилищни сгради се дават на социално слаби хора за минимален наем. По-добре да се използва една сграда, макар и с по-малка печалба, отколкото тя да пустее, твърди Тошич. Амстердам и Леон са едни от добрите примери в управлението на градската среда.
Истинските предизвикателства пред бъдещето са икономическите и социални причини и последици от демографските промени, а не демографските промени сами по себе си. Европейският съюз сам по себе си има ограничена роля във влиянието върху демографските процеси. ЕС няма обща имиграционна политика или обща социална политика. Съюзът единствено може да препоръча следното: по-добра подкрепа за семействата; насърчаване на заетостта; повишаване на производителността и икономическата ефективност; по-добра подкрепа за имиграцията и интеграцията на мигрантите; устойчиви публични финанси.
Стратегия 2020 и демографските проблеми: От петте главни цели на Стратегия 2020 на ЕС, следните три са свързани с въпросите на демографската промяна:
Цел 1: „стремеж за повишаване до 75% на нивото на заетост за жени и мъже на възраст 20-64 години, включително чрез по-голямо участие на млади хора, по-възрастни хора и по-нискоквалифицирани работници и по-добра интеграция на законните мигранти”;
Цел 4: „подобряване на образователните равнища, целящо да се намали процентът на отпадналите от училище до под 10% и да се увеличи делът на лицата на възраст 30-34 години, които са завършили висше или еквивалентно образование, на 40%”;
Цел 5: „насърчаване на социалното включване, по-специално чрез намаляване на бедността, целящо да се спасят поне 20 милиона души от риска за бедност и изключване. (Стратегия 2020 на ЕС 17 юни 2010 г.)”.
Иван Тошич твърди , че от резултатите постигнати до момента, може да се твърди, че Европа не възприема много на сериозно Стратегия 2020.