Да прочетем заедно фактурата за ток!

Все по-често темата за либерализацията бива спрягана в родната дискусия за енергетиката. Либерализацията най-вече се тълкува като панацея за лечението на милиардните тарифни дефицити в сектора, растящите енергийни цени, зимните сметки за отопление и енергийната бедност. Очаква се това да се постигне чрез избор на нови доставчици, които да предложат по-добри услуги на по-ниски цени.
Това, което се чува често напоследък, е, че пазарът трябва да се освободи за всички потребители до края на 2015 г. , от което се прави изводът, че повече регулирани цени няма да има, а след като няма регулирани цени, няма да има нужда и от енергиен регулатор.
Всъщност истината е доста по-различна:
• ВСИЧКИ потребители (дори и битовите) имат ефективното право да избират свободно доставчика си още от далечната 2007 г.
• ДО 2015 България трябва да се присъедини към обединения европейски енергиен пазар, тоест, да отвори мрежата си за свободна търговия от и към другите национални енергийни системи. Казано по експертному – трябва да приключи пазарното обединение на националните пазари ден-напред
• Дори ако всички потребители се възползват от правото си да си изберат друг доставчик, пак ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ ДА СЪЩЕСТВУВАТ РЕГУЛИРАНИ ЦЕНИ за редица дейности, най-вече свързани с мрежите и оперативното управление на eлектроенергийната система
• „ЛИБЕРАЛНА“ КОМПОНЕНТА е само цената на енергията (дневна и нощна съгласно фактурите), чийто дял намалява през последните години най-вече заради непазарните добавки, произтичащи от европейската енергийна политика за насърчаване на чистата енергия
• СВОБОДАТА се свежда до избор на доставчик на енергия, но мрежовите услуги, включително чувствителната тема за меренето и електромерите, ще продължат да се извършват от електроразпределителните дружества, както и досега
• РОЛЯТА НА ЕНЕРГИЙНИЯ РЕГУЛАТОР заради естествените мрежови монополи и заради непазарните добавки не само че няма да отпадне, а ЩЕ СЕ УСЛОЖНЯВА И ЗАДЪЛБОЧАВА в новата среда, надхвърляща рамките на националните енергийни системи
След направените уточнения, ще проследим какво ще се случи на един битов потребител, който реши, че не желае повече да бъде снабдяван от своя досегашен доставчик – електроснабдителните дружества и ще става активен пазарен участник. Как може да стане това?

Може ли домакинство да избере АЕЦ „Козлодуй“ за свой доставчик ?
Краткият отговор е: Да, но не директно! и Да, но не само!
Пренебрежимо малкото потребление на домакинствата затваря вратите пред тях за покупка на енергия директно от производителите. По същата причина с тях не биха се занимавали и лицензираните към момента търговци, чийто профил и капацитет са насочени към снабдяване на малко на брой, но с голямо потребление бизнес-клиенти. За илюстрация, приблизително половината от небитовата енергия (за СрН и НН) на свободния пазар се продава само на 2% от общия брой небитови клиенти, присъединени към разпределителната мрежа.
Образно казано, на електроенергийния пазар вече са се появили вериги за продажба на едро, но все още ги няма кварталните магазини. Тъй като из Закона за енергетиката бродят най-разнообразни фигури – крайни снабдители, доставчици, търговци - за бъдещия свободен битов потребител е важно да разбере, че неговият бъдещ свободно избран доставчик на енергия ще бъде само и единствено търговецът. Крайният снабдител оперира само на регулирания пазар.
Още по темата в Институтът за Енергиен Мениджмънт (ЕMI)