Бюджетният дефицит нараства

Бюджетният дефицит нараства с приблизително 692 млн. лева през май спрямо април до 2,606 млрд. лева на касова основа, което се равнява на 1,2 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната, сочат данните на Министерството на финансите. Отрицателното бюджетно салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на май се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 1,916 млрд. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 690,3 млн. лева.

За сравнение, към края на месец април бюджетното салдо по консолидираната фискална програма бе отрицателно в размер на 1,914 млрд. лв. (0,9 процента от прогнозния БВП)

Приходите, помощите и даренията по КФП към май 2025 г. са в размер на 31,518 млрд. лв. или 34,9 процента от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 3,262 млрд. лв. (11,5 на сто) спрямо отчетените за първите пет месеца на 2024 година. За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват c 15,1 на сто (3,309 млрд. лв.). Неданъчните приходи нарастват с 11,9 на сто (542,8 млн. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко с 589,8 млн. лева.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 25,169 млрд. лв., което представлява 35,5 процента от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 79,9 процента от общите постъпления по КФП за периода.

Неданъчните приходи са в размер на 5,104 млрд. лв., което представлява 42,6 процента от годишните разчети и ръст от 542,8 млн. лв., 11,9 на сто спрямо същия период на 2024 г. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 1,244 млрд. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2025 г. възлизат на 34,125 млрд. лв., което е 35,3 процента от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за първите пет месеца на 2024 г. бяха в размер на 28,109 млрд. лв., като следва да бъде взето предвид, че през месец февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството в размер на 1,200 млрд. лв., посочват от Министерството на финансите.

При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост на данните, разходите към края на май 2025 г. нарастват с 4,815 млрд. лв. (16,4 на сто). Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, субсидии, капиталовите разходи и други.

Нелихвените разходи са в размер на 32,606 млрд. лв., което представлява 35,2 процента от годишния разчет и ръст (на съпоставима база) с 4,357 млрд. лв. (15,4 на сто) спрямо отчетените към май 2024 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 30,059 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 2,523 млрд. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 24,5 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 704,3 млн. лв. (43,4 процента от планираните за годината и ръст от 219,2 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г.).

Размерът на фискалния резерв към края на месец май е 13,103 млрд. лв., в т. ч. 12,456 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 647,0 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

За сравнение, размерът на фискалния резерв към края на преходния месец април бе 7,851 млрд. лв., в т. ч. 7,247 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 603,8 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

В края на месец април Министерството на финансите пласира 4 млрд. евро дълг на международните капиталови пазари, припомня БТА. Набраните средства осигуряват необходимия ресурс за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, посочиха от финансовото министерство тогава.