АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
В прогнозата се предвижда растеж на БВП през 2024 г. от 1,0% в ЕС и 0,8% в еврозоната. През 2025 г. се очаква растежът на БВП да се ускори до 1,6% в ЕС и до 1,4% в еврозоната. За България се очаква растеж на БВП от 1,9% за 2024 г. и 2.9% през 2025 г.
Прогнозата е направена на база конструирания от БНБ композитен конюнктурен индикатор за икономическа активност.
От средно 4,15 милиарда долара през тригодишния период 2017-2019 г., ПЧИ достигнаха 6,7 милиарда долара в периода 2021-2023 г., което е увеличение от 62% на фона на значителния ръст на гръцката икономика.
Годишното увеличение на приходите от туризъм се дължи на увеличение с 20,8% на броя на чуждестранните входящи туристи, както и на увеличение на средните разходи за нощувка с 6,9 евро или 8,6% . Входящите туристи през 2023 г. са общо 30,08 милиона спрямо 29,9 милиона през 2022 г.
Сред страните членки на ЕС най-високи нива на заетост са отчетени в Нидерландия (84 процента), Швеция (83 процента) и Естония (82 процента), а най-ниски - в Италия (66 процента), Гърция (67 процента) и Румъния (69 процента).
От юни нататък ще наблюдаваме бърз спад на инфлацията, каза министърът на финансите на Турция Мехмет Шимшек, като добави, че правителството планира да затегне финансовата дисциплина в рамките на програмата за икономическа стабилизация.
В Гърция е в сила т.нар. „Домакинска кошница“, по силата на която големите вериги супермаркети са длъжни да изберат един конкретен продукт от всяка категория и да го предлагат за определен период на най-ниска цена, без да я променят.
От страните от ЕС, за които има налични данни, през 2021 г. страната с най-висока брутна добавена стойност, произтичаща от сектора на информационните и комуникационни технологии, е била Малта (10,3 на сто). На другия край на скалата с най-ниска брутна добавена стойност е била Гърция (3,5 на сто).
Положителната перспектива отразява очакванията на S&P, че строгият фискален режим ще продължи да намалява държавния дълг, а растежът се очаква да продължи да превишава средното за еврозоната ниво.
За да ограничи влиянието от енергийната криза, Полша въведе таван върху цените на електроенергията за уязвими потребители през 2022 г., като междувременно компенсира компаниите за комунални услуги за разликата между тавана и по-високите цени на пазара.