АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
От средно 4,15 милиарда долара през тригодишния период 2017-2019 г., ПЧИ достигнаха 6,7 милиарда долара в периода 2021-2023 г., което е увеличение от 62% на фона на значителния ръст на гръцката икономика.
Годишното увеличение на приходите от туризъм се дължи на увеличение с 20,8% на броя на чуждестранните входящи туристи, както и на увеличение на средните разходи за нощувка с 6,9 евро или 8,6% . Входящите туристи през 2023 г. са общо 30,08 милиона спрямо 29,9 милиона през 2022 г.
Сред страните членки на ЕС най-високи нива на заетост са отчетени в Нидерландия (84 процента), Швеция (83 процента) и Естония (82 процента), а най-ниски - в Италия (66 процента), Гърция (67 процента) и Румъния (69 процента).
Очакват се рекордни цени на средна годишна база на среброто в някакъв момент през 2024 г. Цената на белия метал достигна исторически връх от 49,51 долара за тройунция (31,1035 грама) през 2011 г.
Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на -3 375 млн. лв., или -1.8% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал дефицит от -201 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ е реализирал излишък от 121 млн. лева.
В Гърция е в сила т.нар. „Домакинска кошница“, по силата на която големите вериги супермаркети са длъжни да изберат един конкретен продукт от всяка категория и да го предлагат за определен период на най-ниска цена, без да я променят.
От страните от ЕС, за които има налични данни, през 2021 г. страната с най-висока брутна добавена стойност, произтичаща от сектора на информационните и комуникационни технологии, е била Малта (10,3 на сто). На другия край на скалата с най-ниска брутна добавена стойност е била Гърция (3,5 на сто).
Новите фискални правила имат две части. Конкретните икономически условия във всяка страна членка ще получат по-голяма тежест при определянето на цели за намаляване на прекомерен дефицит и дълг.
Положителната перспектива отразява очакванията на S&P, че строгият фискален режим ще продължи да намалява държавния дълг, а растежът се очаква да продължи да превишава средното за еврозоната ниво.
Според косовското министерство на финансите кредитната оценка, дадена на Косово, „взема предвид стабилността на фискалните политики, публичния дълг, (бюджетния) дефицит, икономическия растеж, банковия сектор, качеството на управление и други“.