Гръцката блокадата - фермерски забавления през зимата

Мариета Иванова

Затварянето на българо-гръцката граница се превръща е ритуал за гръцкото селско стопанство през зимата. Вече трета година подред – независимо от икономическите условия в страната, в средата на зимата и началото на годината гръцки фермери и земеделци излизат да протестират на граничните пунктове със съседните държави.
Нова година – същият сценарий за пограничния ни бизнес с Гърция. Общата картина е ясна- километрични опашки от товарни автомобили, изнервени шофьори, неизвестност, милиони загуби. И така около месец. Разликата е в детайлите – в исканията на протестиращите, в правителствените предложения за сваляне на блокадата, в размера на загубите за превозвачите и бизнеса в съседство.
2009 година
През януари 2009 г. гръцките фермери блокираха за повече от месец по- голямата част от граничните пунктове с България, Македония и Турция. Стачкуващите гърци спират движението през граничен пункт - ГКПП “Кулата” още на 15 декември 2008 г.
Тогава фермерите искат правителството да им гарантира минимален месечен доход, да намали ДДС, да удължи срока на помощите за тютюн до 2013 г., да увеличи субсидиите за отглеждане на памук и жито с 50 евро на декар и др. В разгара на протестите фермерите отхвърлят предложения от държавата за разпределение на 500 млн. евро помощи и компенсации, както и обезщетения за памук – между 25 и 45 евро на декар, за царевица – между 20 и 25 евро/декар, жито – 7-12 евро, зехтин – до 30 евроцента на литър. През февруари блокадата е свалена, а срокът за удовлетворяване на исканията към правителството е удължен до март.
2010 година
Година по- късно – 2010 - с мотиви според икономическите обстоятелства (възстановяване от световната финансова криза) гръцките фермери отново препречват с трактори граничните пунктове на съседните държави. През 2010 г. сред водещите искания към държавата на работещите в гръцкото селско стопанство са: незабавна финансова помощ за продуктите, чиито цени са регистрирали рязък спад - житни култури, памук, зехтин, мляко, плодове. Протестиращите настояват още за намаляване на цените на торовете, фармацевтичните продукти и семената, за понижаване на цената на електричеството и петрола, за замразяване за срок от три години на дълговете им към земеделската банка.
Спонтанността на свалянето на блокадата е подобна на образуването й и сравнима с тази от 2009 г. Като няма и особен успех в претенциите към правителството.
 

2011 година
На българо- гръцката граница отново се образуват километрични опашки от чакащи да преминат в съседната държава автомобили. Спира ги протестът на гръцките фермери, които протестират срещу мерките за икономии и увеличаването на цените на горивата и данъците. Тази година гръцките фермери искат от държавата да им отпусне безакцизна нафта за селскостопанска дейност, както и да си получат обезщетенията за щетите, нанесени от природни бедствия в предишни години.

Българската реакция на граничните протести

Подобно на предходните години България планира да изпрати протестна нота до Гърция, да се оплаче пред Европейската комисия и да се моли за неизпълними компенсации или санкции срещу Гърция. Опитът показва, че компенсациите за бизнеса от Европа, не пристигат. Остава само да бъдат регистрирани загубите от Граничен фермерски протест 2011 г. Загубите за българския бизнес от блокадата преди година надминаха 13 млн. и 220 хиляди лева, като данните са базирани само на подадените сигнали на горещите линии към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на земеделието и храните.
Иначе България и Гърция са с обща позиция по селскостопанската политика на ЕС 2013-2020 г., за да се даде възможност на региона за по- добро развитие.