Грешка за 499 млн.лв. в сметките за ток

Данаил Алеков

Намалението на цената на тока с 5% е факт, но това ще бъде за сметка на бюджета. За тази възможност алармира министърът на икономиката от служебния кабинет Асен Василев. Причината - грешни сметки за приходите от парникови квоти, с които ще бъдат покрити разходите за производство на ток от възобновяеми източници.
На различни калкулатори ли смятат институциите?
МОСВ е продало квоти за €50 млн. от началото на търговията и очаква да събере общо €136 млн. през следващите 11 месеца, докато ДКЕВР прогнозира приходи от 499 млн. лв. Според Асен Василев дори 200 млн. лв. е висока цифра, която за толкова години не сме събрали, затова останалите 300 млн. лв ще трябва да се покрият от бюджета. Очевидно, сметките се разминават и вероятността да се получи „дупка” в бюджета е много висока.
Залагането на високи (и неизпълними) приходи от продажбата на парникови квоти не е прецедент. През 2009 г. с идването си на власт, правителството на ГЕРБ включи в антикризисната си програма 500 млн. лв. приходи от подобни сделки. Ето при каква цена за тон въглеродни емисии, очакваните приходи от 500 млн. лв. останаха в рамките на добрите пожелания, заради което се наложи актуализация на бюджета през 2010 г.:

Цените удариха своя пик през първата половина на 2010 г., но точно тогава Комитетът на ООН по изпълнение на Протокола от Киото отне акредитацията на България за търговия с въглеродни емисии. Това стана заради съмнения за грешни изчисления (т.нар. инвентаризация) на тези емиисии.
Съмненията за грешни изчисления са налице и в момента, освен ако цените на въглеродните емисии не регистрират сериозно увеличение в следващите месеци. Без да навлизаме в сложни изчисления, може да се види огромния спад в цената на тон CO2 емисии:

Разрешителните, с които България търгува са т. нар. „предписани” емисионни единици (AAU - Assigned Amount Units), чиято цена варира между €9 и €11. Тези квоти се търгуват между държавите, разпределени са между правителствата на страните, които имат задължителни цели за намаление на емисиите си според протокола Киото. Приходите от продажбата на тези квоти се инвестират в екологични проекти. В обществото витае схващането, че България има голям потенциал да продава парникови квоти. Факт е, че България разполагаше с излишък 200 млн. разрешителни (едно разрешително се равнява на 1 тон парникови емисии) за периода 2008-2012. Т.е. потенциал има, при това - съизмерим с този на Чехия, но ако погледнем кои страни продават най-много емисионни единици, се вижда, че България не успява да реализира сериозни приходи от тази дейност:

Само през 2008 г. Чехия прибавя в националния си бюджет €850 млн. от продажба на въглеродни квоти. Защо не може да разчитаме на продажбата на въглеродни квоти? Проблемите за България отново са на местно ниво и късното ни включване на пазара е една от причините в момента да не сме сред лидерите по продажби на въглеродни квоти.
Другата причина, е че България (заедно с още 5 страни – Русия, Румъния, Словакия, Литва и Полша) не е приключила със изграждането на т. нар. „инфраструктура” на Национална инвестиционна схема за зелени инвестиции (Green investment schemes – GIS). Такава схема съществува в България и останалите 5 държави, но липсва система за администрирането ѝ. Въпреки това, държави като Полша, Словакия и Литва продават успешно своите квоти от „предписани” емисионни единици, се посочва още в журнала Atmosphere от 2012 г.

Какво следва?
Когато през 2010 г. приходите от въглеродни квоти бяха далеч под очакваните 500 млн. лв., се наложи актуализация на бюджета. В сегашната политическа ситуация, нова актуализация изглежда невъзможна. При всички положения, някой ще трябва да плати разликата между очакваните и действително реализираните приходи от продажбата на квоти. А кой ще е този някой? Сценариите от тук нататък са много. От "Индъстри уоч" алармираха, че това ще се отрази пряко върху държавния бюджет, т.е. данъкоплатеца, макар и косвено, ще е крайния платец. Според природозащитници, може да се стигне до наказателна процедура, заради неправомерно изразходване на приходите от „предписани” емисионни единици (ПЕЕ). Опасенията на природозащитниците са, че на практика средствата ще бъдат използвани за минимизиране на огромните задължения на НЕК.
В Министерството на икономиката и енергетиката със сигурност са наясно с всички опасности, пред които се изправя страната ни. Едно нещо е сигурно – при сбъдване на песимистичните прогнози, последствията за България ще бъдат тежки в дългосрочен план. Начинът, по който една държава харчи приходите от продажби на въглеродни квоти, се следи под лупа. При най-малките съмнения, това се отразява на репутацията на съответната държава, което е водещо при международната търговия. Пример за това е Унгария, която публично заяви, че ще използва средствата от продажба на „предписани” емисионни единици за справяне с бюджетната криза, вместо за инвестиции в зелени проекти. Това беше достатъчно за страната да загуби силни позиции на международния пазар, въпреки че впоследствие смени позицията си. България вече получи един шамар през 2010 г. и затова всяко решение на управляващите в тази област трябва да бъде добре премерено. В противен случай, загубите се оценяват на стотици милиони.