АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


През юни Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) подписа споразумение с българското правителство за изпълнението на т.нар. план за декарбонизация на комплекса, който произвежда близо 35% от електроенергията в страната.


Те касаят Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Промените бяха направени с цел подобряване ефективността на финансирането, намаляване на административната тежест за бенефициентите и насърчаване на устойчивото развитие на земеделието и селските райони в България.


Те са от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. Подадени са общо 14 проекта, като се очаква в следващите месеци поетапно да бъдат одобрени. Договорено е вече финансиране за първия от подадените проекти – реконструкция на водопровода на ул. "Добруджа" в село Роза.


По данни от анализ стандартните 20 дни, предлагани от почти половината работодатели, вече не отговарят на очакванията на служителите, които все по-често поставят менталното здраве на преден план.


Проектът за изграждането и рехабилитацията на инфраструктурата беше класиран на първо място по процедурата за развитие на индустриалните зони и паркове в България през миналата година от Националния план за възстановяване и устойчивост, с одобрено финансиране в размер на 26 млн. лв. от Министерството на иновациите и растежа.


Пътниците вече могат да използват Wi-Fi в гарите в София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Горна Оряховица, Русе и Варна.


Областта е на шесто място в страната по цена на сделки с ниви през 2024 година. Преди нея са областите Добрич - с 3531 лева, Силистра - с 2618 лева, Русе - с 2051 лева, Разград - с 2029 лева и Монтана - с 1998 лева на декар.


Всеки трети пътник на летището в морската ни столица тази година е от Германия. До момента броят на пасажерите от тази страна достига 300 000, което е увеличение с близо 60 процента в сравнение с миналата година.


В чисто аритметичен план това възлиза на точно 30 062 евро на глава от населението - с 669 евро повече, отколкото в края на предходната 2023 г., като за първи път държавният дълг надхвърля психологическата граница от 30 000 евро на глава от населението.


Искането се основава на успешното завършване на всички 53 етапа от реформите и инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост, което допълнително потвърждава позицията на Хърватия сред страните с най-добри резултати в ЕС в прилагането на плановете за възстановяване.