МВФ повиши прогнозата си за еврозоната

Международният валутен фонд (МВФ) повиши прогнозата си за икономическия растеж на еврозоната през 2026 г. до 1,1 на сто от 0,9 на сто в юлската актуализация, като запази оценката за 2027 г. на 1,2 на сто. В световен план Фондът очаква растеж от 3,1 на сто през тази година спрямо 3,0 на сто през юли, докато прогнозата за 2027 г. остава 3,4 на сто. Това показва октомврийското издание на доклада „Световни икономически перспективи“ (World Economic Outlook – WEO).

В юлската актуализация на доклада МВФ очакваше световен растеж от 3,0 на сто през 2026 г. и 3,4 на сто през 2027 г. Новата оценка показва леко повишение за текущата година и запазване на прогнозата за следващата.

Според МВФ устойчивостта на световната икономика прикрива все по-големи различия между държавите. Растежът се съсредоточава в по-малко икономики, които са по-слабо засегнати от енергийния шок или се възползват от инвестициите, свързани с изкуствения интелект (ИИ). Около 32 икономики вече осигуряват 95 на сто от световния растеж спрямо 54 при априлската прогноза, като оценките за близо 47 на сто от държавите са понижени. Пролетните и есенните прогнози на МВФ са по-подробни и включват оценки за всички държави, докато оценките през лятото и зимата са само за най-големите икономики.

Еврозоната – по-висока прогноза за растежа през тази година, но и по-висока инфлация

МВФ повишава прогнозата си за растежа на еврозоната през 2026 г. с 0,2 процентни пункта спрямо юлската актуализация – от 0,9 на 1,1 на сто. Оценката за 2027 г. остава 1,2 на сто. По-високите цени на енергията и слабото потребителско доверие продължават да ограничават икономическата активност. За разлика от САЩ и някои азиатски икономики, валутният съюз получава по-малка подкрепа от инвестиционния подем около ИИ.

МВФ повиши прогнозата си за средногодишната инфлация в еврозоната до 3,1 на сто през 2026 г. и 2,8 на сто през 2027 г. спрямо съответно 2,9 и 2,3 на сто в юлската актуализация. Това е повишение с 0,2 процентни пункта за текущата година и с 0,5 процентни пункта за следващата. Фондът очаква базисната инфлация да се върне около 2 на сто едва към средата на 2028 г.

Прогнозата за безработицата е 6,3 на сто и за двете години. Очакваният излишък по текущата сметка е 1,2 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година и 1,3 на сто през следващата.

Зад непроменената обща прогноза за еврозоната през 2027 г. стоят значителни размествания между отделните държави. За 2026 г. при икономиките, чиито оценки са актуализирани през юли, прогнозата е повишена за Германия – от 0,7 на 1,3 на сто, Италия – от 0,5 на 0,8 на сто, Испания – от 2,1 на 2,5 на сто, и Нидерландия – от 1,0 на 1,5 на сто. Оценката за Франция е понижена от 0,6 на 0,4 на сто. За Ирландия прогнозата е понижена от спад от 0,8 на сто в юлската оценка до свиване с 1,0 на сто през 2026 г.

За останалите държави от еврозоната, за които юлската актуализация не публикува нови индивидуални оценки, последната предишна прогноза е тази от април. Спрямо нея за 2026 г. очакванията са повишени за Португалия, Финландия, Словакия, Словения, Латвия, Естония и Малта. Оценките са понижени за Австрия, България, Хърватия, Литва, Люксембург и Кипър, а за Белгия и Гърция остават без промяна.

За 2027 г. сред икономиките с юлски оценки прогнозите са повишени за Германия – от 1,0 на 1,1 на сто, и Италия – от 0,5 на 0,6 на сто. Оценката за Франция е понижена от 0,9 на 0,7 на сто, докато прогнозите за Испания и Нидерландия са без промяна – съответно 1,8 и 1,3 на сто. Очакването за Ирландия е повишено.

За държавите, чиито индивидуални прогнози не бяха актуализирани през юли, спрямо април оценките за 2027 г. са повишени за Португалия, Гърция, България, Словения, Естония, Кипър и Малта. Прогнозите са понижени за Австрия, Финландия, Хърватия, Литва, Люксембург и Латвия, а за Белгия и Словакия остават непроменени.