Гибелта на валутните съюзи

Стивън Фидлър, в. „Wall Street Journal” /с големи съкращения/
Според поуките от историята най-дълго оцеляват два вида валутни съюзи, посочва Гейбриъл Стийн от лондонската компания за икономически анализи Lombard Street Research. Първият вид са съюзите, които обвързват "китовете с дребните риби" като Великобритания и Ирландия от 20-те до 70-те години или Белгия и Люксембург от 20-те до 90-те години на 20-ти век.
Вторият тип са съюзите, при които еднакви по размер единици създават фискален съюз, например САЩ. Еврозоната не попада в нито една от двете категории. В публикувана неотдавна поредица доклади за разпадане на общи валути в миналото, икономистите на UBS Investment Research заключават, че цената на разпадането на еврото е "толкова голяма, че не можем да си я представим". Експертите представят четири ключови характеристики на разпадането на валутни съюзи от миналото, включително "бягство
на капитала от предполагаемите слаби към предполагаемите силни зони на съюза". Сега най-видимото доказателство за тази тенденция е "бягството към сигурността" на пазарите от държавни облигации на европейски страни, определяни като слаби, например, Гърция и Испания, до такива, които се сочат като силни - най-вече Германия. По-предвидливите теглят пари от банки в периферните страни от еврозоната, предимно от Гърция, най-вече защото се запасяват с евро или прехвърлят парите си към банкови сметки в други икономики от еврозоната. Със засилването на кризата натискът върху валутния съюз би могъл да нарасне. В изследване за разпадането на чехословашкия валутен съюз през 1993 година икономистите Ян Фидрмуч и Юлиус Хорват посочват, че вносителите и износителите допринасят за ускоряването на процесите. Очаквайки обезценяване в Словакия, словашките вносители изплащат възможно най-бързо задълженията си към чешки износители, а чешките вносители правят точно обратното, надявайки се да спечелят от обезценената валута. В този случай според експертите национализмът взема надмощия над икономиката и съюзът се разпада, въпреки че от това разпадане има малък смисъл от икономическа гледна точка. Става ясно също така, че не всяко разпадане на валутен съюз излиза скъпо. Друг пример за "нискобюджетно" разделяне е отделянето на Ирландия от Великобритания през 1979 година. Все пак обаче чехословашкият и ирландският пример не се развиват в период на криза, която според единодушното мнение на експертите е най-лошото възможно време за разделяне. "Не е задължително да бъде катастрофа, но начинът, по който ще се случи в Европа, ще бъде катастрофален", подчертава Стийн.
"Икономическите обстоятелства около разпадането на един валутен съюз често са много тежки, тъй като цената на разделянето е висока. Това означава, че има вероятност поне някои части на съюза да бъдат изложени на риска от значителни граждански безредици", отбелязват експертите. Добрите новини? Резултатите от миналото, както обичат да казват мениджърите, не са гаранция за резултатите в бъдещето.
Исторически примери за валутни съюзи:

Латински валутен съюз - споразумение между Белгия, Франция, Италия и Швейцария, което все пак не е валутен съюз в модерния смисъл на понятието. През 1878 година преминава в златен стандарт.
Скандинавски валутен съюз - споразумение между Швеция, Холандия и Норвегия, което е по-скоро режим на фиксирани валутни курсове, предвиждащо обмен на банкноти и монети между трите страни. Приключва през 1905 година.
Австро-унгарски валутен съюз - след разпадането на валутния съюз през 1919 година Австрия и Унгария изпадат в хиперинфлация под властта на авторитарни правителства. Не особено оптимистичен модел за бъдещето на ЕС.
СССР - едновременно политически и икономически колапс, довел до валутна анархия. Разпада се през 1992-1993 година.
Чехословашки валутен съюз - разпада се през 1993 година.