Вулканът сее глад и студ през лятото

Как стихийните бедствия влияят на световната икономика? Разследване по случая са направили финансовите анализатори на електронното издание К2Капитал.

През последните няколко месеца метеорологичната информация стана не по- малко важна от тази за финансовите пазари. Това не е изненада, като се има предвид колко много природни катаклизми се случиха на планетата само за година.
Земетресения, урагани, свлачища отнемат хиляди човешки животи и причиняват огромни икономически загуби на държави, компании и хора. При земетресенията в Хаити, Чили и Китай загинаха над 225 хиляди души. Разрушени бяха домове, инфраструктура и други важни за един нормален живот съоръжения.
Преките загуби само от урагана „Ксинтия” в Западна Европа надвишиха 1 млрд. евро.
В помощ на Хаити световното общество планира да отдели над $ 10 млрд. долара.
По изчисления на финансовите анализатори на К2Капитал, загубите от различните катаклизми за последното десетилетие достигат $ 1 трлн.
В този смисъл природните изненади излизат на човечеството прекалено скъпо. Последното природно бедствие е изригването на вулкана Еяфялайокул в Исландия. За щастие засега няма човешки жертви, но икономическите последици може да се окажат много сериозни.
Преките загуби за туристическата индустрия и авиопревозвачите през първите три дни от блокирането на полетите на авиокомпаниите надминаха 1 млрд. евро. Над 60 хиляди полета на територията на Европа бяха отменени, а компаниите бяха принудени за своя сметка да осигурят подслон и храна на хиляди пасажери. Дневните загуби на най- големия европейски туроператор TUI Travel от отменените полети възлизаха на 5-6 млн. паунда.
Описаното дотук е само върха на айсберга, тъй като това са само видимите загуби, които могат да бъдат изчислени на първо време. Наред с тях има и други, чийто характер ще бъде много по- дългосрочен. Например, пепелта от исландския вулкан вече частично е попаднала в повърхностния слой на тропосферата и стратосферата, което може да стане причина за едно по-студено лято. Конкретно, попадналите частици пепел, а също и сулфатите, съдържащи се в серния двуокис, намаляват пропускливостта на слънчевата радиация в атмосферата, отбелязват анализаторите на К2Капитал. В резултат спадат температурите. Но, човечеството вече е било свидетел на подобни последици. И то не веднъж.
Например, след изригването на вулкана Хуайнапутина в Перу през 1601г. в Русия са последвали изключително студени лета. В годините след изригването на вулкана е валял сняг през летните месеци. В резултат са били унищожени земеделски реколти и само за две години ( 1601 - 1603 г.), в Москва от глад са умрели над 120 хиляди души.  
След изригването на друг вулкан - Тамбора ( в Индонезия) през 1815 г. - Европа е останала без лято. Мразовитото лято на свой ред е довело до лоши години за земеделието и висока смъртност.

Изригването на вулканите води и до локални промени. И то точно в Исландия. През 1783 г. серия изригвания на вулкани на острова е причинило смъртта на половината добитък, а населението на страната е намаляло с над 10 хиляди души, достигайки ниво от 1811 г.

Какви могат да бъдат на пръв поглед непреките последици от изригването на вулкана Еяфялайокул в Исландия  сега?

От евентуално захлаждане на първо място ще бъдат засегнати фермерите. Мраз, суша и липса на достатъчно слънчева светлина може ще доведе до сериозни загуби за земеделската реколта през тази година.
Подобна последица ще се отрази на земеделието на Западна и на Източна Европа, включително на Украйна и на Русия. В резултат цените на основните агрокултури  може сериозно да се увеличат. Подобна тенденция беше факт през есента на 2009 г., когато на фона на продължителна суша в Латинска Америка (конкретно в Бразилия и Аржентина) цените на царевицата и пшеницата само за месец и половина се увеличиха с над 30 %.

Това не означава, че Земята е заплашена от масов глад ( като изключение правят бедните страни от Централна Африка), ще се наложи, обаче, потребителите да затегнат коланите.

Второ. Резкият скок на цените на земеделските култури ще доведе до ръст на инфлацията в развитите страни, което на свой ред ще принуди финансовите власти да повишат основните лихви. Централните банки ще бъдат принудени да ускорят стабилизирането на монетарните политики, което ще усложни икономическото положение на страните след възстановяването след кризата. Водещи отрасли като машиностроене, строителство и подобни трайно ще се нуждаят от евтини капитали. Банкерите ще бъдат принудени да направят отстъпки от цената на дълга в условията на растяща инфлация. Така прогнозите за възстановяване може да не се случат според предварителния сценарий.

Но медалът винаги има две страни. Не трябва да се забравя, че едно по-студено лято и евентуални загуби от земеделски реколти ще доведе до изчерпване на складираните количества свръхпродукция в момента, което ще създаде баланс на търсенето и на предлагането.