Време е за ново жилище

Жилищата на българския пазар на недвижими имоти през 2011 г. са най-достъпни от шест години насам, анализират банкови експерти. Според данните от анализ на МКБ Юнионбанк, коефициентът за достъпност (с който се измерва времето, необходимо да се закупи един имот с получаваните доходи) е паднал до най-ниската си стойност - 3.5 при 6.9 през 2007 г., когато се регистрира пик на пазара на имоти. Ако домакинствата заделят целия си доход за покупка на собствен имот, то ще са им необходими 3.5 години, по данни към второто тримесечие на 2011 г. Това е с 3.4 години по-малко спрямо 2007 г., сочи сравнителният анализ. Като причини за повишаващата се достъпност на жилищата се посочват продължаващият спад в цените на недвижимите имоти в страната и ръстът в доходите на населението, отчитан от Националния статистически институт. Експертите отбелязват обаче, че нарастващата достъпност за покупка на жилище се отнася единствено за заетите, като от началото на кризата, поради растящата безработицата, коефициентът обхваща все по-малък кръг от домакинствата. Подобно на движението в страната, коефициентът за достъпност на жилищата в София през 2011 г. също достига до най-ниската си точка за разглеждания период. В столицата върхът на показателя е отбелязан през 2008 г., като намалението за последните 30 месеца е двойно и в размер на 4.2 години.
Изчисленията показват още, че въпреки строителния бум от последните години, ролята на нововъведените в експлоатация жилища при определянето на имотните цени не е толкова голяма. Анализът показва, че новото строителство представлява под една десета от продажбите на жилищния пазар, като през второто тримесечие на 2011 г. делът им чувствително се понижава до 5.2 на сто. Най-голям дял от осъществените продажби - 11 на сто, новите жилища регистрират през 2009 г., когато
голяма част от сградите, започнати преди кризата, са завършени. Благодарение на инерцията, набрана през годините на имотния бум, делът на новите жилища при продажбите в София достига връх от 13.3 на сто през 2009 г. Това се дължи на големия брой жилища, построени през този период, смятат анализаторите. От 2010г. тази инерция затихва, но все още делът на новите жилища в продажбите остава относително висок - 9,2 на сто, поради довършването на вече започнати проекти и възобновено строителство. От началото на 2011 г. е налице истинското измерение на кризата върху обема на новото строителство, като показателят спада до 3,7 на сто.
Анализът на финансовата институция показва още, че тежестта на ипотечните жилищни кредити върху домакинските бюджети намалява от 2006 г. насам. Делът на вноската по ипотечен кредит в общия доход на домакинството спада постепенно от 41,8 на сто през 2006 г. до 32,7 на сто през второто тримесечие на 2011 г. Изключение за наблюдавания период прави 2005 г., когато вноската е била 33,7 на сто от домакинския бюджет, което анализаторите обясняват с по-малкия размер на изтеглените тогава ипотеки.
Низходящата тенденция се обяснява най-вече с намаляването на средния размер на изтеглените ипотечни кредити, както и в по-малка степен - с нарастването на средния доход на домакинствата, отчитан от НСИ. Най-съществената е разликата между 2008 г. и 2009 г., когато тежестта на ипотечните кредити върху домакинските бюджети намалява с 4.5 процентни пункта - от 41,1 на сто до 36,6 на сто. Въпреки достигнатата стойност от 32,7 на сто през тази година, заради по-ниските доходи на българските домакинства, ипотечният кредит у нас е значително по-голямо бреме в сравнение със САЩ, където същият показател е 13 на сто, сравняват от банката.