Войната за бялото саламурено сирене

Маргарита Йорданова
Отдавна българският потребител е свикнал да си купува определена храна от магазина, и да я преглъща, спомняйки си за стария вкус. Истината е, че досега липсваха определени правила в тази област. Нямаше контрол върху това какво всъщност съдържат продуктите. Така се стигна до там да ядем кисело мляко, което не е кисело, да ядем недоузряло сирене или кренвирши, които не са точно от месо.
Старите Български държавни стандарти са създадени през 70-80-те години и отдавна не се използват, защото не са задължителни. Така не може да се говори за нарушения от страна на производителите в бранша.
Използването на добавки, стабилизатори и консерванти не е незаконно. Освен че променят вкусовите качества, те удължават срока на трайност и в някои случай са по-евтини. Това прави възможно да се купи кисело мляко за 5 ст., кренвирши за 1.8 лв. Излъгани обаче остават клиентите, които не знаят какво всъщност купуват.
След като дълго време се говори за качеството на храните, сега имаме обещанието, че клиентът ще има коректна информация какво купува. Преди дни бе обявен и първият нов БДС за киселото мляко, който се очаква да влезе в сила в близките 2 седмици. В момента се довършват и останалите стандарти. Тяхна основа си остават старите такива, като промените са малки, а основното допълнение е  хармонизиране с изискванията на ЕС. Запознати със ситуацията смятат, че няма по-тежко законодателство от БДС, затова и производителите бягат от него. Това е тежък стандарт, но гарантира на 100% качеството на храните.
„Основната цел на БДС е да се повиши качеството на храните и износа на типични български храни”, коментира Михаил Велков, изпълнителен директор на Асоциация на млекопреработвателите.
„Новите стандарти ще повлияят върху качеството на продукта, защото млечните продукти ще се правят  произведено в България сурово мляко. При производството на кисело мляко няма да се използват сухи млека и растителни мазнини, а закваската ще е типична българска със съдържание на Lactobacillus Bulgaricus”, допълва още Велков.  „Логично е цената на млечните продукти, които не са по БДС да е по-ниска. Но потребителят ще има право на избор между тях и продукти, които са с по-голяма хранителна стойност. Отговорността е по-голяма при спазване на БДС. По-лекият път е производство с вносни суровини. Смятаме обаче, че производителите ще започнат да използват новите стандарти, защото това ще доведе до по-висока цена. Освен това типичните млечни продукти имат много по-високи качества и хранителни стойности, които се ценят навън. Това ще гарантира и по-добри позиции на външните пазари за производителите”, е мнението на изпълнителния директор на Асоциацията на млекопреработвателите.

 „БДС не могат да бъдат задължителни, но това е един ясен стандарт, който подлежи на контрол от държавата”, смята Кирил Вътев, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите. „Фирмите се влияят от търсенето на пазара. Затова дали производителите ще предпочетат БДС ще зависи от търсенето. Проблемът е когато има несъответствие между етикета и съдържанието”, смята още Вътев.
Според Богомил Николов сами по себе си тези стандарти не променят нищо, важно е да има ефективен контрол. „И в момента има доброволен БДС, който не се спазва. Сега той просто леко се променя, като се добавя по-разпознаваем за потребителите знак. Но за да се спазват тези изисквания, производителите трябва да имат респект от надзорните органи, какъвто в момента нямат. Тоест надзорните органи трябва да станат максимално ефективни”, коментира още той. 
Основната полза от вдигнатия шум около качеството на основни храни и създаването на БДС е, че вече клиентът ще има повече информация за това какво купува и няма да се чувства подведен от производителя. Разбира се не всички производители на млечни и месни продукти ще произвеждат по новите стандарти. Това е прекалено скъпа инвестиция и не особено икономична за бизнеса, но техните продукти няма да носят имената на традиционни български храни. Има и голяма вероятност те да запазят добрите си пазарни позиции, първо заради по-ниските цени, и втора заради значително променения вкус на потребителите. Едно обаче е важно вече имаме право да знаем какво консумираме. Останалото е да се надяваме на добър контрол.

Как се проверяват храните

Храните от животински произход се произвеждат  по разработени от производителите технологични документации. Състава на произведените храни, съгласно Наредба за изискванията за етикетиране и представяне на храните, приета с ПМС №136 от 19.07.2000г., трябва да е изсписан върху етикета. Етикетирането на храните се извършва по начин, който не заблуждава потребителя по отношение на произход, състав, количество, трайност и употреба.

При етикетирането на хранителните продукти се обявяват най-малко следните данни:

наименование на храната
списък на съставките и тяхното количество
срок на трайност
условия за съхранение
нетно количество
адрес на производителя
държава производител
указания за употреба
партиден номер

Киселото мляко
е млечен продукт, произведен от сурово мляко и симбиотична закваска  от Lactobacillus bulgaricus и  Streptococcus thermophilus.

Кашкавалът

е тип твърдо сирене. Произвежда се от сурово мляко, закваска, калциев двухлорид и мая за сирене.

Колбасите
са произвеждат от месо от различни видове животни, замразено или охладено, сланина, механично обезкостено месо, вода или лед за хранителни цели, подправки, сол, сол нитритна за хранителни цели, стабилизатори, консерванти, ароматизатори, които са в списъка на разрешените за влагане в производството на месни продукти, съгласно Наредба №8 от 16.04.2002г. на МЗ и Наредба №21 от 15.10.2002г. на МЗ.

Контролът в предприятията се извършва по два начина

Първият – чрез пълна проследяемост на продуктите, чрез проверка за 3, 6 или 12 месеца назад. Проверява се в документацията цялото количество суровина, която е вложена, засича се количеството. Съобразно количеството на готовия продукт, който е изпратен в търговската мрежа по дневника за експедиция се прави разчет дали са спазени нормите на вложените съставки.

Вторият начин е чрез различни лабораторни анализи, към които се прибягва  в случаите на съмнение към даден производител. При лабораторни анализи се следи дали състава на продукта съответства на приложената технологична документация и дали продуктът е безопасен.
Редовните проверки протичат и в търговската мрежа, тъй като продукцията на производителите реално е там.
Най-честите нарушения при производството на храни е влагането на вещества, които не са изписани в състава на храната върху етикета.
Най-честите нарушения при производството на колбасите е неизписването на съдържанието на влаганите месни суровини в проценти и добавки, изписани по групи или техните Е-номера.

 Съвети на Асоциацията на „Активните потребители” при пазаруване:

Не купувайте кашкавал, ако при избор му забележите, че:

• кашкавала е шупнал;
• кашкавала е много мек;
• в пакета има мътна течност;
• няма етикет и производител;
• не можете да видите ясно срока на годност.

Когато избирате сирене, е добре да следите за следното:

• Цветът на сиренето е бял до бледо жълт в зависимост от млякото, от което е добито. Не трябва да има зелени, черни или червени петна. Ако такива се наблюдават, сиренето е негодно за употреба поради гнилостен процес.
• Сиренето е твърдо на пипане, когато е достатъчно зряло. Ако сиренето е прекалено меко, не го купувайте. (Не важи за т.нар. „пресни сирена“.)
• Ако не можете лесно да установите производителя, не купувайте сиренето.
• Ако сиренето е от вакуумирано, но има пробив, не го купувайте. Ако пликът е подут, също не го купувате.
• Ако след покупка сиренето е прекалено солено на вкус, най-вероятно производителя е добавил повече сол, за да избегне дългия процес на зреене и да продаде по-бързо продукта незрял. Не купувайте повече от тази марка сирене и кажете на близките си да не го правят.