Внимание – „ерозия” на капитала

Адв. Диана Димова, Адв. Атанас Михайлов

Във времена на икономическа криза голяма част от компаниите предприемат преструктуриране с цел намаляване на загубите и пригаждане на корпоративната структура към новите реалности. Други търсят алтернативни източници на финансиране за подобряване на ликвидността. Докато мениджмънтът на една компания обмисля следващите ходове за стабилизиране на корпоративните финанси, то акционерите й могат да имат собствени проблеми с ликвидността и да търсят възможности за освобождаване в тяхна полза на средства, вложени в капитала на компанията. В тези случаи, обаче, възниква конфликт между интересите на акционерите и задълженията на мениджърите да гарантират платежоспособността на дружеството и интересите на кредиторите. Българското законодателство отдава приоритет на интересите на кредиторите и ги защитава последователно чрез цяла система от мерки, които заедно образуват режима за "поддържане на капитала" (capital maintenance). Важно е да се познават основните рестрикции, наложени от законодателството по отношение на капитала на търговските дружества, на кои операции тези рестрикции дават отражение, какви са евентуалните данъчни последствия и как биха изглеждали последиците от неспазването на тези правила.
Няколко са най-важните насоки, в които българското законодателство предвижда специални рестрикции, касаещи операции с капитала на акционерните дружества.

Разпределяне на дивиденти

На първо място това е разпределението на дивиденти или други плащания от компанията към акционерите. В този случай следва да се имат предвид законовите предпоставки, които гарантират, че разпределението не може да засяга капитала и задължителните фондове, които Дружеството е длъжно да образува. Първото правило е, че т.нар. чиста стойност на имуществото, след разпределението на дивидентите, не бива да спада под размера на регистрирания капитал и споменатите фондове. Второто важно правило е, че размерът на дивидентите, които могат да се изплатят на акционерите, е ограничен до размера на печалбата от съответната година, увеличена със сумата на неразпределените печалби от преходни години, частта от задължителните фондове, надхвърляща определения от закона/устава минимум и намалена с непокритите загуби от предходни години и отчисленията за задължителните фондове. С други думи, ако чистото имущество на дружеството се формира от вноските на акционерите и печалбата от дейността му, на разпределение като дивидент подлежи само последната. Тъй като печалбата на дружеството, подлежаща на разпределение като дивидент, се определя съгласно приложимите счетоводни стандарти (Международните счетоводни стандарти и Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия), е необходимо да се вземат под внимание някои техни особености, които биха могли да доведат до манипулиране на размера на тази печалба и съответно на размера на разпределения дивидент. Така например, съгласно МСС, някои категории активи – напр. инвестиционни имоти или определени видове финансови активи, могат да се осчетоводяват по тяхната справедлива стойност, като всяка последваща промяна на справедливата им стойност следва да се отрази като печалба или загуба във финансовия резултат на дружеството, без да е необходимо дружеството да е отчуждило съответния актив. Така съществува опасността в счетоводните печалби на дружеството да влязат т.нар. „нереализирани” печалби, т.е. печалби от промяната на стойността на активи, собственост на дружеството, които суми впоследствие да бъдат разпределени като дивиденти. Често в практиката възниква въпроса за възможността да се разпределят като дивиденти капиталовите резерви, например средствата от Фонд "Резервен" на дружеството. От една страна, Търговският закон изчерпателно посочва целите, за които могат да се използват средствата в този фонд - за покриване на загуби от текущата и предходни години, а излишъкът над законоустановения минимум - и за увеличение на капитала. От друга страна, тълкуването на разпоредбите относно изискванията за разпределение на дивиденти води до извода, че едно разпределение на излишъка на средства в този фонд над законоустановения минимум би било законно, стига да са изпълнени изискванията относно съотношението между нетната стойност на активите и сумата от регистрирания капитал и задължителните фондове, както и относно допустимия размер на изплатените дивиденти.

"Financial Assistance"

Особено внимание трябва да се обърне и на въпроса за т.нар. финансова подкрепа (financial assistance). Той е ключов при структуриране на сделки по придобивания на дружества и се заключава в забраната акционерно дружество, обект на придобиване, да дава заеми или да предоставя обезпечения на лицата, придобиващи акции в него. Режимът намира скромен израз в Търговския закон, но неспазването му може да доведе до нищожност на сделката по предоставяне на заем или обезпечение.

Намаляване на капитала

Намаляването на регистрирания капитал също е уредено по начин, че да гарантира кредиторите на дружеството. Неспазването на режима за уведомяване и удовлетворяване на кредиторите съгласно закона може да доведе до лична и солидарна отговорност на членовете на управителния орган на дружеството до размера, до който кредиторите са останали неудовлетворени. По принцип сумите, получени от акционер вследствие на намаляване на капитала на дружеството не са облагаеми с данъци в България. Следва, обаче, да се има предвид, че когато печалба на дружеството не е била разпределена като дивидент, а с нея е увеличен регистрирания капитал на дружеството, и в последствие се извърши намаление на този регистриран капитал (в който се съдържа трансформирана в капитал печалба), за данъчни цели ще се счете, че е разпределен дивидент. При определени условия (напр. ако акционерът получаващ дивидента е физическо лице или е дружество, установено извън ЕС/ ЕИП) този дивидент ще бъде облагаем.

Собствени акции

Много тясно свързани с поддържането на капитала са случаите на придобиване на собствени акции от дружеството. Хипотезите могат да бъдат най-различни: обратно изкупуване, включително при привилегировани акции с привилегия за обратно изкупуване, или придобиване на собствени акции с оглед намаляване на капитала чрез обезсилване на акции, при изключване на акционер и т.н. Изкупуването може да става само със суми, подлежащи на разпределяне (от които могат да се изплащат дивиденти и лихви по акции). Общата номинална стойност на притежаваните собствени акции не може да надвишава 10% от капитала. При нарушаване на изискванията, касаещи придобиването на собствени акции, дружеството е длъжно да ги прехвърли в определен срок, а в противен случай - те се обезсилват и капиталът трябва да се намали. Управителният орган на дружеството е длъжен да разкрие в годишния доклад за дейността определени факти относно притежаваните собствени акции. Някои хипотези на преструктуриране могат да доведат до резултат, близък до този на придобиването на собствени акции - напр. ако дяловете на дружество, акционер в АД, бъдат апортирани в това АД - тогава акциите на дружеството, предмет на апорта, ще се считат за собствени акции на АД с всички произтичащи от това рестрикции. Обратното изкупване на акции, обаче, следва да бъде преценено много внимателно от счетоводна и данъчна гледна точка. В зависимост от конкретните обстоятелства то може да се третира като разпределение на дивидент или на ликвидационен дял, а някои видове привилегировани акции с привилегия за обратно изкупуване биха се третирали от приложимите счетоводни стандарти не като капиталов инструмент, а като финансов пасив на дружеството с всички произтичащи от това усложнения. Спазването на режима за поддържане на капитала е гарантирано от закона и чрез предвидената възможност за принудителна ликвидация на дружеството, в случай че нетната стойност на активите спадне под размера на регистрирания капитал и общото събрание на дружеството не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или за прекратяване в едногодишен срок. В този случай прокурорът може да поиска от съда да прекрати дружеството и да открие производство по ликвидация. Анализът на съдебната практика показва, че прокуратурата е упражнявала това си правомощие по няколко казуса. Разбира се, ако дружеството е свръхзадължено или неплатежоспособно, то се изправя и пред угрозата да влезе в производство по несъстоятелност. Съществуват различни правни способи, с които е възможно да се избегнат негативните последици, свързани с "ерозията" на капитала. Един от тях е да се прибегне до т.нар. едновременно намаляване и увеличаване на капитала - капиталът се намалява до определена стойност с цел покриване на загубите и изравняването му с нетната стойност на активите и се увеличава до първоначалния или по-висок размер, често чрез вноска в капитала от нов инвеститор. Преобразуването (сливане, отделяне и т.н.), уредено в ТЗ, също дава възможности за оптимизиране на капиталовата структура.

За Волф Тайс
Създадена през 1957 г., Волф Тайс се е превърнала в една от водещите правни кантори в Централа и Източна Европа. Фокусът на дейността е върху международното корпоративно право.