АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Състоянието на публичния сектор, корупцията и бизнес средата поставят в риск членството ни във валутния съюз, предупреждават учени от катедра „Икономика“ на СУ „Св. Климент Охридски“.
От "жълтата" зона на умерен риск в "оранжевата" на чувствителен преминават "Енергетика", "Химическа индустрия", "Търговия" и "Машиностроене и производство на оборудване". Това е индикация за влошаване на перспективата за забавени плащания и лоши вземания на компаниите в тези браншове.
Политическата криза през последните две години поставят цялостната реализация на реформите в НПВУ под сериозен риск. Още по-сериозни се оказват фискалните ефекти, които забавянето може да има, върху ключови бюджетни показатели.
Институтът за съвременни изследвания (IHS) и Австрийският институт за икономически проучвания (WIFO) прогнозират икономически растеж от между 0,2 до 0,3 на сто за идната година в два отделни доклада. Те следват прогнозите за увеличение на брутния вътрешен продукт между 4,7 и 4,8 на сто през 2022 година.
Производството расте поради увеличеното търсене и засилването на новите поръчки, за да бъде заместен намалелият внос. Ръстът е най-силният от февруари 2021 г. Ръстът на новите поръчки през септември е вторият най-висок след април 2019 г.
Енергията се очаква да има най-висок годишен темп на растеж (40,8%), след нея се нареждат храните, алкохола и тютюна (11,8% през септември), неенергийни промишлени стоки (5,6%) и услуги (4,3%).
По икономически дейности най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Административни и спомагателни дейности“ - с 22.5%, „Култура, спорт и развлечения“, „Други дейности“ - с по 19.4%, и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - с 18.2%.
По икономически дейности най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори "Административни и спомагателни дейности" - с 22,5 на сто, "Култура, спорт и развлечения", "Други дейности" - с по 19,4 на сто, и "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 18,2 на сто.
Брашното е 45-48% от себестойността на един хляб. Енергията е между 25 и 27%. И оттам идва това да не се отразят тези 20% на себестойността на един хляб. Парите отиват за висок ток, нафтата е висока, и най-вече заплати. Заплатите се вдигнаха, нямаше начин просто да не ги вдигнем, казват хлебари.
WWF: 17% от населението на Европа е изправено пред висок риск от недостиг на вода до 2050 г. София се нарежда сред 50-те най-застрашени града на континента.