АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Министерството на финансите казва на настоящи и бъдещи политици, на бизнеса и всички граждани, че ако нищо не се промени през следващата година – а и през 2024 и 2025 г. – България ще има устойчиви дефицити от над 6% от БВП. Това, съвсем логично и следващо простата аритметика, би довело до нарастване на държавния дълг от очакваните 25% от БВП към края на 2022 г. до 40% от БВП в края на 2025 г.
От 7 500 000 лв. на 7 950 000 лв. се увеличава финансовият ресурс за развъдните асоциации по схемата „Помощ за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните“ за 2022 г. Това реши Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие” (УС на ДФЗ).
Освен това собствеността на "Топлофикация - София“ може да бъде прехвърлена на държавата. Обсъжда се сделката да е дълг срещу собственост. Дружеството дължи над 1 млрд. лв., основно на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и "Булгаргаз".
Към края на юни 2022 г. привлечените парични средства в България от чуждестранните инвестиционни фондове са в размер на 5.60 млрд. лева. Спрямо същия месец на миналата година тези суми нарастват с 636.1 млн. лева, сочат данните от БНБ.
Погледът към последната налична средносрочна бюджетна прогноза (април 2022 г.) показва, че очакваният бюджетен дефицит в периода 2022-2025 г. е за над 21 млрд. лв., като във всяка една година след 2022 г. е на нива от малко над 5 млрд. лв.
Не се очаква преизпълнение на приходите в бюджета и единственият начин за финансиране на извънредни харчове до края на годината са икономиите, каза пред журналисти министърът на финансите Росица Велкова.
През юни в сравнение с май сезонно коригираните данни сочат, че износът от ЕС остава непроменен, докато вносът се увеличава с 1,7 на сто. Търговският дефицит достига 41,3 милиарда евро - увеличение спрямо май, когато бе 36,9 милиарда евро.
Законопроектът включва ред мерки като понижаване на бюджетния дефицит, намаляване на разходите на гражданите за здравеопазване и противодействие на изменението на климата, увеличаване на данъчното облагане за големите корпорации.
Законопроектът, чийто текст е от 755 страници, включва цял ред мерки, в това число за понижаване на бюджетния дефицит, намаляване на разходите на гражданите за здравеопазване и противодействие на изменението на климата.
Според най-лошия сценарий, изложен в плановете на правителството, страната може да бъде изправена пред дефицит на електричество, равняващ се на една шеста от пиковото търсене, дори след като аварийните централи на въглища бъдат задействани.