Българските работници не ощетяват „старите” страни

Проучвания в т. нар. "стари" страни от ЕС показват, че трудовите възнаграждения са едва 0,28 на сто по-ниски, отколкото щяха да бъдат без мобилността на работниците от България и Румъния. В доклада на ЕК, публикуван днес и цитиран от БТА, се посочва още, че няма данни мобилните граждани в рамките на ЕС да се възползват прекомерно от социалните помощи, както и че въздействието на неотдавнашните потоци от работници оказва незначително или дори положително въздействие върху публичните финанси на приемащите държави.
Основно мигриралите работници от България и Румъния се насочват към Италия и Испания, като в края на 2010 г. два пъти повече българи и румънци (2,9 млн.) са пребивавали на територията на друга страна в ЕС, в сравнение с 2006 година. Същевременно в процентно съотношение българите и румънците, пребиваващи в държава от останалата част на ЕС, съставляват едва 0,6 на сто от общия брой на населението в приемащата страна. Този дял е най-голям в Кипър (4,1 на сто), следван от Испания (2,2 на сто) и Италия (1,8 процента). Делът на трудова заетост в България и Румъния е 63 процента и се доближава до този в останалата част на ЕС (65 на сто). От началото на икономическия спад, наскоро пристигналите в друга страна българи и румънци срещат повече трудности при намирането на работа: около 16 процента от тях са били без работа през 2010 г., в сравнение с 9 процента през 2007 година.
Ясно е, че наскоро пристигналите работници от тези две страни играят много малка роля в кризата на пазара на труда, която е пряка последица от финансовата и икономическа криза, както и от структурни проблеми на самия пазар, пише в доклада.
Мобилността след разширяването на ЕС може да е била причина за известни икономически и социални разходи за приемащите държави, както и за изпращащите, които губят производствен капацитет, се отбелязва в доклада. Комисията допълва, че макар част от тези разходи да могат временно да се намалят чрез ограничаване на мобилността на работната ръка, в дългосрочен план са необходими специфични политически решения за преодоляване на дисбаланса на пазара на труда. Данните сочат, че преходните мерки са имали ограничено въздействие върху разпределението на мобилността в рамките на ЕС и че потоците на работна ръка се влияят по-скоро от фактори като търсене на работна ръка и езикови умения на кандидатите за работа. Както показва опитът от разширяването през 2004 г., ограничаването на свободното движение на работници може да има отрицателни последици, например увеличаване на недекларирания труд, пише в документа.
Той ще послужи за основа, на която Съветът ще разгледа практическия ефект на преходните разпоредби за свободното движение на български и румънски работници. Окончателно ограниченията за наемането на българи и румънци на работа в 10 страни от ЕС, които на този етап поддържат по-трудни процедури, е предвидено да отпаднат не по-късно от 1 януари 2014 година.