Български записки:На дискотека в Токио!

Дария Сърменова, кореспондевнт на EconomyNews.bg в Токио.
Като всеки студент, и аз се радвах като малко дете на Коледа и Нова Година (едновременно), вечерта когато решихме да посетим дискотека в Токио. Причината за еуфорията бяха, разбира се, досегашните ми впечатления от този град. Представях си нощните клубове тук буквално извънземни. Питате се дали бях разочарована? В никакъв случай, и с голямо удоволствие ще ви кажа защо.
Както ресторантите и баровете, така и дискотеките тук са ужасно много. Разликата обаче е, че повечето от тях са разположени в един изключително емблематичен квартал – „Roppongi”. Сигурно не е трудно да си представите Ропонги през нощта – музика, тълпи от пияни хора и олелия. Но нека ви обясня ситуацията по – подробно.
Ще започна с японските навици за пиене. Когато пристигнах тук, самата аз бях убедена, че японците не могат да пият алкохол поради факта, че не притежават ензима разграждащ алкохола в тялото си. Това може и да е вярно, но в никакъв случай не ги спира да се напиват до безсъзнание. Не, не преувеличавам! Разхождайки се по Ропонги на път за дискотеката бях буквално смаяна.
В предишната статия ви разказах за „бирата след работа”, която те така ценят. Предимно петък и събота вечер бирата за тях никога не остава само една. Доказателството за това са така наречените от мен ‘’трупове’’ по улиците на нощно Токио. Точно така – лежащи в безсъзнание мъже и жени в костюми (просто след работа нямат време да се прибират до дома си - разстоянията не го позволяват), някои от които напълно свободно „изпразват стомасите си”, или просто си повръщат на улицата. Картинката е толкова противоречива с тази, която си свикнал като турист да виждаш от началото на престоя си, че колкото и да е нелицеприятна, ти се налага да погледнеш втори път, за да си сигурен, че не си въобразяваш. Тук е мястото да вмъкна, че „труповете” не се намират само по тротоарите на улиците на Ропонги – навсякъде са! Пробивайки си път през тълпите към заветната цел – дискотеката, подминаваш безброй жени и мъже, които предлагат телата си, турци, които продават дюнери, и какви ли още не хора, като всички предлагат какво ли не.
В дискотеката
Вече установил се в една от най – популярните дискотеки в Токио - „Фериа” мигновено забравяш за културния шок, който си преживял по пътя насам, и се наслаждаваш на ненадминат лукс, разположен на четири етажа.
След като платиш 3,000 йени на човек, за да влезеш, попадаш на рецепция, където две усмихнати японки, ти обясняват на перфектен английски език кой етаж какво парти предлага тази нощ. След това си избираш кой от четирите етажа подхожда най-много на вкуса ти. Преди обаче забавлението да започне с пълна сила, идва моментът, в който трябва да се договориш не с някой друг, ами със самия барман, къде ще седиш тази вечер. Удоволствието да седиш на обикновена маса води със себе си задължителна консумация от 20,000 йени (400 лева). Толкова струва бутилка шампанско. За да можеш да седнеш на масите, разположени на не повече от 2 метра от тези, за които трябва да „изпиеш” 400 лева, консумацията ти трябва да скочи до 50,000 йени (1000 лева). Това се казва „вип”! Ще се запитате, кой ли седи там изобщо? Така наречените „вип места” са пълни! Хората, които са позиционирани на тях, са предимно японци и манекенки (които в никакъв случай не са азиатки – те не са толкова интересни). Както навсякъде в Токио има по-обикновени дискотеки, където клиентите консумират главно бира и коктейли.

Към 2:00ч. след полунощ дискотеката е препълнена. Хората се веселят под зоркия поглед на охранителите, които обикалят клуба с фенерчета, следейки за нередности и счупени чаши.
Музиката
Освен изключително популярният тук „J-Pop” (=Japanese pop), за който ще разкажа в отделна статия, японците са фенове основно на поп музиката. В дискотеката се слуша това, което в България повечето хора слушат в колите си.
Накратко:изживяването си заслужава! Признавам, че посетих дискотека още няколко пъти, и всеки един от тях беше страхотен!
Най – хубавото на вечерите обаче винаги беше факта, че независимо от това, че в дискотеките се пушеше навсякъде, прибирайки се вкъщи миризмата на пепелник , която очаквах да усетя, събличайки дрехите си (както след всеки купон в София), просто не съществуваше!