EUR 1.9558
USD 1.8018
CHF 1.9937
GBP 2.2783
CNY 2.4960
you tube
mobile version

България – „стратегическият ъгъл” на Европа

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

България – „стратегическият ъгъл” на Европа

mail14:35 | 05.02.2018прегледи 7447 коментарикоментари 0


Джонатан Стийнс, Блумбърг

България –„стратегическият ъгъл” на Европа, полага големи усилия да се присъедини към „ядрото” й. Докато Европейският съюз се съвзема от многобройни кризи и набелязва движението си напред, някои негови членове откриват, че са по-малко желани от други при споделянето на общия път. България цели да се присъедини към еврозоната, както и към зоната за свободно движение, известна като Шенген, и изпълнява критериите, за да напредва и в двете посоки. Но резерви в някои по-богати страни от ЕС забавят процеса и по двете направления.

Бившата комунистическа държава, която подсилва стратегическия югоизточния фланг на НАТО, е тест за усилията на блока по-лесно да образува едно цяло, за да отговори на предизвикателства като растящия световен протекционизъм и заплахата от нова вълна от бежанци от Близкия изток и Африка. Освен заздравяване на еврозоната, ЕС цели осигуряването на непрекъснато икономическо влияние, след като Великобритания напусне след малко повече от година. „Изборът на България е да бъде част от ядрото”, каза външният министър Екатерина Захариева на 30 януари в интервю, дадено в Брюксел. „Имаме ясен дневен ред и ясни приоритети”, каза Захариева.

Германия, която още се окопитва от 10-годишната борба с предизвиканата от Гърция финансова криза, помага да сложат спирачки на стремежите на България към еврото, докато Холандия, където има силна антиимигрантска партия, и Франция, която пострада от големи терористични нападения през последните години, са сред членовете на ЕС, които действат като КПП за всяко разширяване на Шенгенската зона, според пожелали анонимност официални лица в Брюксел, Берлин и София.

Докато германският канцлер Ангела Меркел каза през юни м.г., че иска България да се присъедини към еврото „колкото се може по-скоро”, настоящите спънки в процеса разкриват обичайната празнина в ЕС между излъчването на политически декларации и политическата реалност, особено, когато става дума за финансови въпроси. Гърция редовно се изправяше пред аналогични ситуации по време на преговорите за спасителната помощ. „Всички възражения са изцяло политически”, каза Жолт Дарваш от брюкселския мозъчен тръст Bruegel. „Има двойни стандарти. Приемането на България като нов член на еврозоната не би трябвало да е проблем. България няма да се превърне във втора Гърция”.

България, която планира да направи опит за влизане в режим на обмен, известен като ERM-2 – част от пътя към присъединяването към еврото, е изпълнила всички икономически изисквания. Националната й валута – левът, вече е фиксирана към еврото; държавният дълг е доста под средната стойност за еврозоната, а горната граница е определена от правилата на ЕС, страната има бюджетен излишък, безопасно далеч от европейския лимит за дефицит от 3% от БВП. Балканската държава се представя отлично и по отношение на условията за влизане в Шенген.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза през септември, че България, заедно с Румъния, трябва да стане част от Шенген „незабавно”, защото и двете държави покриват всички технически изисквания. Министър Захариева каза, че „страната от години” е готова да се присъедини към Шенген и, че „този двоен стандарт не трябва да съществува”.

Тактиката на Берлин за печелене на време заради монетарния въпрос е обвързана с продължаващата оценка на Европейската централна банка (ЕЦБ) на годността на България да е част от евро зоната от 19 държави. Германското финансово министерство приветства „интереса на държавите-членки за присъединяване към евро зоната”, но наблегна на това, че ЕЦБ трябва да завърши оценката си. „ЕЦБ е призована да направи подробна оценка, включително на аспекти за устойчивост”, каза Денис Колберг – говорител на министерството в Берлин. „Финансовото министерство няма да предопредели тази оценка”.

Говорител на ЕЦБ каза, че се работи по оценката, която трябва да бъде публикувана през май. Някои служители казват, че опасенията за готовността на България за единната валута произтичат от перспективата за инфлация, свързана със силния догонващ растеж в държавата и изискванията на правилата на банковия съюз на ЕС, целящи предотвратяване на бъдещи финансови сътресения. Други служители посочват нивото на корупцията в България – най-голяма в ЕС, според Transparency International. Те казват, че еврозоната трябва да гледа отвъд твърдите икономически критерии към силата на националите институции, стане ли дума за отваряне на вратата за нови членове.

На 11 януари българският финансов министър Владислав Горанов каза, че правителството смята до юли да подаде заявление за влизане в ERM-2. Той каза също, че правителството трябва да е готово да го направи, дори без да има сигнал от еврозоната, че такава стъпка би била добре дошла като начин да предизвика европейски политически дебат за перспективите на България за членство в еврозоната. „Нуждаем се от определена посока относно това, което трябва да правим”, каза Горанов в София. „Ако гледаме само чисто формалните критерии, ние сме отлични ученици”.

Докато Меркел още работи върху формирането на коалиционно правителство за четвъртия си мандат след парламентарните избори през септември, на които се очерта възход на насочените срещу ЕС сили, миналия месец Юнкер предложи само мъгляви оптимистични забележки на българските власти. „България постигна много, особено по отношение на икономическото развитие”, каза Юнкер на 17 януари. „България ще може да се присъедини към ERM-2 и към еврозоната в обозримо бъдеще”.
Превод:БГНЕС


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg