България-Китай – какво предстои?

Пекин, Спец. кор. на БТА Анелия Цветкова
Съвместно комюнике за установяване на всестранно приятелско партньорство и сътрудничество между България и Китай беше прието в рамките на държавното посещение на президента Росен Плевнелиев в Китай. Днес Росен Плевнелиев се срещна с китайския си колега Си Цзинпин. Българският държавен глава беше посрещнат с официална церемония във "Великата зала на народа" в Пекин. В документа, който поставя отношенията между двете страни на нов етап, се посочва, че взаимноизгодното икономическо и търговско сътрудничество е основен фактор и база за устойчивото разширяване на търговския обмен. България и Китай ще търсят нови форми на сътрудничество в селското стопанство, което има потенциала да се превърне в ново значимо направление в двустранното сътрудничеството, както и ще работят за разширяване на партньорството по проекти, свързани с изграждането у нас на високоскоростни магистрали, тунели, мостове, за разширяването на летища, модернизацията на пристанища, жп линии и други инфраструктурни и енергийни проекти. В комюникето се изразява подкрепа за развитието на сътрудничеството между български и китайски компании в енергетиката, новите технологии, иновациите, възобновяемите енергийни източници. Китайската страна изразява готовност да поощрява туристическите пътувания на своите граждани в България. В документа се призовават компетентните ведомства да организират и проведат следващата сесия на смесената икономическа комисия във възможно най-кратък срок. Председателят на КНР Си Цзинпин подчерта в началото на пленарните разговори на двете делегации, че независимо как се е променяла международната обстановка и вътрешния-политическият живот в двете страни, двустранните отношения, чиято 65-а годишнина от установяването им се отбелязва през 2014 г., са запазили стабилното и всестранното развитие, а традиционното приятелство е укрепнало във времето.

Президентът Росен Плевнелиев каза, че се гордеем, че България е втората държава, която е признала КНР и изрази желанието на българската страна добрите двустранни отношения да се надградят, да станат още по-ефективни и да се отворят нови хоризонти на съвместното сътрудничество. България не е най-голямата икономика в ЕС, но е един от най-големите приятели на Китай в ЕС, подчерта Плевнелиев. Той посочи също, че за страната ни Китай е най-важният стратегически партньор в Азия. По-рано днес президентът Плевнелиев изтъкна, че страната ни задълбочава изключително много диалога и разширява хоризонтите на сътрудничество с Китай и посочи, че за последните пет месеца българският президент, премиер и председател на парламента посетиха Китай. Китай е един изключително динамичен пазар, в който има голям потенциал за българските стоки, технологии и продукти, каза Плевнелиев. Той отбеляза и програмата за подкрепа на проекти, предлагана от Китай на страните от Централна и Източна Европа на стойност 10 млрд. долара. Ръката е протегната, но ние сами трябва да си вземем това, което ни се полага, посочи Плевнелиев и допълни, че е необходим много труд и българските министерства трябва да подготвят качествени проекти. Убеден съм, че през 2014 г. ще имаме конкретни договори, че инфраструктурен проект в България под формата на публично-частно партньорство ще бъде стартиран в рамките на китайския механизъм за подкрепа - дали това ще бъде тунел, някои от мостовете по Дунава, хидроенергиен комплекс или магистрала, зависи от това каква работа ще свършим през следващите месеци, каза президентът Плевнелиев. В присъствието на държавните глави бяха подписани двустранни документи - междуправителствена спогодба за морски транспорт, меморандум за разбирателство между министерствата на културата, протокол за фотосанитарните изисквания за износ на люцерна от България за Китай и меморандум за сътрудничество между КРИБ и Китайския съвет за насърчаване на международната търговия.
Председателят на КНР Си Цзинпин прие отправената от президента Плевнелиев покана да посети България. По-рано Росен Плевнелиев се запозна с дейностите във високотехнологичната зона "Джунгуанцун" в Пекин. Зоната за научни и технологични изследвания е създадена през 1988 г., а днес там са разположени 20 000 предприятия, сред които водещи китайски компании в областта на информационните технологии, производството на персонални компютри и 3D-принтери, аерокосмическия сектор, зелените технологии, енергетиката, биомедицината.