България - черешка върху кремълската торта?

Пристигането на Бойко Борисов в Москва е политическа маневра, която цели да вкара ръката на София в джоба на Кремъл или в резултат на завой към Руската федерация в ЕС? Политологът Иван Преображенски търси отговор на въпроса в коментар за руската редакция на Deutsche Welle.

Тези дни Владимир Путин прие в Москва българския министър-председател Бойко Борисов и се съгласи да опита да изведе до България газопровода „Турски поток“. В хода на срещата се чуха думи и за това, че може да се обмисли отново и строителството на АЕЦ „Белене“. За българското правителство тези изявления са завой на 180 градуса от Брюксел към Москва. Кое променя реалността – отношението на ЕС към Русия или политиката на отделните лидери, решили да спечелят от „геополитическото величие“ на Кремъл?

България – отново приятел?

България е близък исторически съюзник на Русия, с две малки изключения: Първата и Втората световна война – както опасно се шегуваха руските дипломати през 90-те години на миналия век. Това в пълна степен отразява както взаимните симпатии на руснаци и българи – два славянски, православни народа, воювали заедно срещу Османската империя преди 140 г. назад, така и съмнителните политически игри на двете страни.

След разпадането на СССР „българският слон престана да бъде по-младия брат на съветския“, иронично отбелязваха в онези години. Страната влезе в ЕС и НАТО. А в периода на управление на Бойко Борисов последователно бяха погребани крупни икономически проекти, които можеше да свържат България и Русия: АЕЦ „Белене“ и газопровода „Южен поток“ под Черно море и по суша – до самото сърце на Европейския съюз.

Споменът за не състоялото се сътрудничество както в Москва, така и в София бяха многомилиардните разходи. Само за замразяването на „Южен поток“ по официални данни руснаците са загубили повече от 50 млрд. рубли, а по оценка на независими експерти – много повече.

Люлка на българската политика

Борисов бе известен в Москва като знатен русофоб още тогава, когато в Русия така не бе наричан нито един друг чуждестранен лидер. През 2016 г. заради победата на президентските избори на „проруския“ кандидат Румен Радев българският премиер подаде оставка. Сега Борисов дойде в Москва дни след посещението на Радев и повтори неговото предложение за сътрудничество. Основното е личното „покаяние“ за това, че е повлиял за охлаждането на двустранните отношения между София и Москва.

Причините за тези промени може би се крият в отсъствието на компенсации от страна на ЕС за отказа на България от „Южен поток“, на която изглежда в София разчитаха, така и също актуалната българска политика.

Борисов и неговата партия ГЕРБ, която с малки прекъсвания е на власт от 2009 г., биха искали да се задържат в управлението и занапред. Това изисква отчитане на промяната на общественото настроение. И засилването на симпатиите към Русия е едно от тези настроения.

Впрочем, любовта към руснаците и страхът от зависимостта от тях е традиционна „люлка“ на българската политика. Интересно е да се разбере дали може обръщането на България към Москва да стане дългосрочно явление и дали то отразява промени в европейската политика като цяло. В края на краищата, от формална гледна точка, „покаянието“ на Бойко Борисов е само черешка на кремълската торта, с която до този момент черпеха лидерите на Германия, Франция и Япония.

Европа на различните интереси

Различни коментатори представят последните срещи на Путин с чуждестранни лидери и Петербургския икономически форум като „радикален пробив на дипломатическата блокада от страна на ЕС“. Въпреки високопарното сравнение с възстановяването през 1992 г. на икономическите отношения на Съветска Русия със страните от Запада. Усещането за „пробив“ е по-скоро резултат от ефективната работа на руските дипломати, които успяха да свържат съвсем различни събития.

Например, посещението в Сочи на Ангела Меркел – това е традиционна вежливост. Путин отново стана президент на Русия и дипломатическият етикет изисква лидерът на такава влиятелна страна да бъде поздравен. Макар след връщането си в Берлин продължаването на санцкиите срещу Русия да бяха подкрепени от германския лидер.

Премиерът на Япония Шиндзо Абе безуспешно вече няколко години идва да се договаря за Курилските острови. А прагматикът Еманюел Макрон, президент на Франция, отдавна обещаваше да дойде в Москва. Неговото посещение бе плод на продължителни преговори.

„Пробивът“ ще почака

Така визитата на Борисов се явява трета, отделна от останалите истории. Така както и тази, която през юни ще направи Владимир Путин в Австрия, където ще проведе преговори с новото правителство, макар и да е скептично настроен по отношение на ЕС. Наблюдава се засилване на заинтересоваността на отделните европейски държави от съвместни проекти с Русия, но това определено не е „пробив“. Някои очакват сътрудничество, други – облаги за сметка на руската хазна и готовност да платят за „геополитическо влияние“ . Но общият курс на сдържане на Кремъл и запазване на санкциите срещу Русия засега остават без промяна.