България - годината на таблоидите

Богдана Денчева*

В разгара на летния сезон на 2011 г. на българския медиен пазар се появиха две нови печатни издания. Още преди да разгърнем първите им броеве, България Днес и Всеки ден вече си бяха обявили война: на територии, на интереси.
Седем месеца по-късно няма и следа от предположението, че едновременната им поява е била съвпадение. България Днес и Всеки ден бяха създадени, и съществуват и досега, за да си противоречат, да бъдат неудобни един за друг, да правят всичко друго, но не и да носят отговорност за морала, който формират в потребителското мислене и за необходимостта от заемане на гражданска позиция от страна на читателя.
Абсурдно ниската „пазарна” цена от 0,40 лв., която практически не даде шанс на много други издания да защитят своята реална стойност като еквивалент на добре свършена работа, доведе до тотално пренареждане на таблицата с тиражите в полза на таблоидите. Както и до разрастване на рамките на понятието „медиен монопол” до пълно и сякаш необратимо нормализиране на самото явление.
Bulgаria Today
„Бързо, кратко, ясно”, „първият ежедневен таблоид”, „вестник за четене, а не перачница за гузни политически съвести” бяха само някои от амбициите на издателите от „Медийна група България Холдинг” според официалното прессъобщение, публикувано на сайта на „Вестникарска група България” за старта на България Днес. 32 страници всеки ден, 56 в събота, а в ключовия за българския пазар на печатни медии петъчен ден обещанието бе читателите да получат като бонус приложение с най-пълната програма на телевизиите.
Препратката към името на американския гигант USA Today не беше случайна, датата на пилотния брой на България Днес – 4 юли (Ден на Независимостта в САЩ) – също. Зад новия вестник застанаха издателите на Труд и 24 часа, съсобственици са бизнесмените Любомир Павлов и Огнян Донев, в проекта участва издателят на Ретро (и един от основателите на Уикенд) Недялко Недялков. Главен редактор е Николай Пенчев, който преди това управляваше седмичника 168 часа. От екипа на 168 часа в новия България Днес бяха взети и фотографите, определяни нееднократно като най-добрите папараци в страната, с признания дори от конкурентите „Ню Медиа Груп”, чиито издания понастоящем са Уикенд и Всеки ден.
Уикенд всеки ден
Всеки ден успя да изиграе правилно стратегически най-силния си ход: излезе на пазара в същия ден, когато и България Днес, като по този начин засенчи бляскавата поява на своя конкурент и развенча мита, че независимата журналистика (към каквато, според собствените си разбирания, се стреми екипът на България Днес) няма аналог, щом има очевидна пряка конкуренция. Всеки ден е рожба на „Ню Медиа Груп”, свързана неофициално с „Нова българска медийна група” на Ирена Кръстева, и с прохождането си се учеше на „тиражи” от по-големия в семейството – Телеграф.
За разлика от България Днес в редакционното каре на Всеки ден нямаше посочен главен редактор, а редакционен съвет, в който участват Борис Ангелов, Димитър Златков, Мартин Радославов, Мирослав Боршош и Христина Емилова. Собствениците на „Ню Медиа Груп” поясниха пред в. Дневник, че Всеки ден ще представлява „синергия с едноименния сайт, но двете медии ще са различни и онлайн медията ще запази досегашния си вид”. Впрочем Vsekiden.com е един от успешните информационни убесайтове, но през последните три години не издържа на темпото на конкурентите си в сектора. Медията все още публикува през банер снимка на първата страница на броевете на Всеки ден.
Първите избори
Три месеца след своята поява новите български всекидневници спряха да излизат в неделя, но запазиха високите си тиражи и присъщата си невъзмутимост. Обемът в събота достигна до 96 страници, цената – до 1 лв.
На този фон по време на предизоборната кампания България Днес и Всеки ден информираха аудиторията на достъпен език, самоопределяйки се за вестители на истината, но ежедневното крайно негативно говорене създаде риск от изместване на фокуса кое е действително важното при отразяването на кампанията. Двете издания демонстрираха най-ясен и отчетлив интерес към изборите в седмицата между първия тур и балотажа. Отразяването на президентската тематика взе превес над интереса към местния вот.
За разлика от преобладаващата част от медиите, България Днес и Всеки ден не насочиха вниманието си към основните кандидати за президент Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин. Вместо това се фокусираха върху независимия кандидат Меглена Кунева и лидера на РЗС Яне Янев. Предоставянето на поле за изява на опозиционни партии като РЗС (включително с рекламни карета) бе подходът, с който България Днес избра да демонстрира, че не симпатизира на правителството и неговата политика.
Всеки ден пък превърна в своя основна мишена Меглена Кунева. Изданието демонстративно обвини Кунева в цензура след внесената от нея жалба в ЦИК срещу медията заради публикуването на текст, квалифициран като обиден за семейството ѝ. Два месеца след изборите таблоидът все още иронично нарича Кунева „опозиционен вожд” и „неуспялата кандидатка за президент”.
В заключение
Преди, по време и след изборите България Днес и Всеки ден активно защитаваха своето жълто начало – правото да търсят слабите страни в кампанията със средствата на таблоидния формат. Политическите послания бяха неизменно допълвани от прогнозите на врачки, които предлагаха свои версии за развръзка на изборите. В хода на кампанията двете изданията поддържаха ожесточен спор помежду си по темите за медийния монопол и за компетентността и качествата на собствените си журналисти-коментатори.
България Днес и Всеки ден поведоха еднолична битка да изобличават всяка форма на политическа некоректност и да казват „истината и само истината”. Но въпреки обещанията попаднаха в собствения си капан, защото не успяха да ни убедят, както твърдяха, че произвеждат качествена журналистика, макар и облечена в таблоиден формат.
 Фондация Медийна Демокрация

* текстът е част от доклад "По-малко свобода, повече конфликти:Български медиен мониторинг 2011, изготвен от Фондация Медийна демокрация.

EconomyNews.bg ще представи последователно части от изследавеното поради обществената значимост на състоянието на българските медии и все по-очевидната им деформация от финансова и корпоративна обвързаност с компании и партии, както и ерозирането на моралните ценности в гилдията.