БСК против увеличение на заплатите

„Предложенията за ръст на минималната работна заплата и на доходите в реалния сектор са прокризисни и не отразяват актуалните проблеми на икономиката ни. В условията на криза от първостепенно значение е стабилизирането на пазара на труда и запазването на работните места. Увеличението на МРЗ ще повлече след себе си и останалите възнаграждения, което ще има сериозно негативно влияние върху конкурентоспособността на фирмите - особено тези, които работят за вътрешния пазар. Изходът за тях е единствено в намалението на работните места”.
Това каза зам.-председателят на БСК Димитър Бранков по повод предложение на КНСБ за увеличение на МРЗ до 290 лв. и определяне на препоръчителен индекс за нарастване на работните заплати в реалния сектор през 2011 г. с около 7.35%.
Бранков припомни, че през 2010 г. работодателите в отделните браншове на икономиката са се договорили за средно увеличение на минималните осигурителни прагове с 6.5 процента. Според него, този подход на пряко договаряне, съобразено с конкретните условия в отделните браншове, е единствено правилният и икономически обоснованият в условия на криза.
Многократно представяната позиция на БСК е, че МРЗ е обвързана с множество социални и осигурителни плащания (например, минималната пенсия). Това провокира основателния въпрос дали с ръста на МРЗ се планира и ръст на социалните плащания и дали това е предвидено в бюджета на Националния осигурителен институт.
Не трябва да се забравя, че огромната част от фирмите в страната изпитват сериозни затруднения, провокирани от: високата фирмена и междуфирмена задлъжнялост (в голямата й част генерирана от държавата и общините!); срива на инвестициите; намалената кредитна активност; резкия спад на обществените поръчки и др. В тези условия въвеждането на допълнителни тежести за бизнеса би било пагубно за неговото посткризисно възстановяване.
Очаква се дискусията по въпроса за увеличение на трудовите възнаграждения да стартира утре, 19 март, в рамките на насроченото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Какво предлага КНСБ?

Вдигане на заплатите в бюджетния сектор и договаряне на препоръчителен индекс за увеличаване на заплатите в частния сектор, са сред мерките, които КНСБ ще предложи на правителството и работодателите още в събота на заседание на Съвета за тристранно сътрудничество. Синдикатът  обяви и 7 седем предложения за подкрепа на доходите на домакинствата, плюс две мерки за контролиране на цените на основните стоки и услуги.

Заплатите в бюджетния сектор могат да се вдигнат със стойността на инфлацията от предишните две години плюс инфлацията от първите шест месеца на тази година, което към днешна дата означава минимум 7% ръст на възнагражденията. За частните фирми КНСБ предлага прилагане на препоръчителен индекс, който се договаря с работодателите и размерът му може да бъде около 7,4%. Синдикатите запазват исканията си за вдигане на минималната работна заплата до 290 лв., обвързването й с минималната пенсия, като пенсията да стане 55% от заплатата, обвързване на социалната пенсия и минималния гарантиран доход с линията на бедността.

КНСБ настоява също от средата на 2011 детските надбавки да станат 45 лв., а пенсиите  да се осъвременят в съответствие с инфлацията. КНСБ посочва от къде да се взимат средства за исканото от тях увеличение - събиране на дължими осигурителни вноски /над 1 млрд. лв./, вдигане на максималния осигурителен доход на 2400 лв., ускоряване на приетите мерки за продажба на емисиите парникови газове и събиране на авансови плащания от аренда на държавна земя.