БСК: значително по-скъп ток през 2013 г.

Изпълнението на ангажиментите на страната ни за намаляването на въглеродните емисии ще доведе до драстично повишаване цените на енергията през 2013 г., прогнозира изпълнителният председател на БСК Божидар Данев по време на работната среща „Индустриална политика и енергетика - дисбаланси и либерализация", организирана от БСК с финансовата подкрепа на фондация „Фридрих Еберт”.
Предстои ни да реализираме Третия енергиен пакет на ЕС, а все още няма пътна карта, която да очертава времево тази реализация, коментира Данев. Той допълни, че у нас се наблюдават сериозни дисбаланси, свързани с ценообразуването. България трябва да спре да ползва цените на енергетиката като социален инструмент, защото това деформира макроикономическите показатели, а също така е време да се разсъждава каква е добавената стойност на българската икономика и защо се получава „изнасяне” на тази стойност в подкрепа на големите страни от ЕС.
По време на представянето на изследването „Индустриална политика и енергетика – дисбаланси и либерализация”, стана ясно, че в периода 1998-2009 г. Значително намалява делът на селското стопанство в брутната добавена стойност (от 26.2% през 1997 г. до 9.4% през 2005 г. и 6% през 2009 г.), запазва се делът на индустрията в БВП – около 24%; строителството увеличава своя дял - от 2.7% през 1997 г. до 8.6% през 2008-2009 г., а също така услугите заемат стабилен дял от почти 50% от БВП. Секторът „Финанси, кредит, застраховки, операции с недвижими имоти и бизнес услуги” заема около 24% от БВП.
От БСК са категорични, че налице са фундаментални слабости и задълбочаващи се структурни дисбаланси, а също така проблеми в бизнес средата и регулациите, дефицит на правов ред и сигурност, ниска цена на труда (особено на квалифицирания), деформации в отрасловата структура, ниско равнище на конкурентоспособност и потребление и производство.
Относително ниските разходи на труд, както и ниските цени при част от тарифните групи за електроенергията, създават обща среда, демотивираща иновациите и ускореното технологично обновяване. Това води до висока енергийна интензивност на БВП, в пъти по-голяма от средната за ЕС-27, а страната ни е лидер в ЕС по този показател, съобщават от там. В случай че нивото на енергийната интензивност на българската икономика е близо до средноевропейското, БВП на страната може да бъде произвеждан с два пъти по-малко първични енергийни ресурси.
В първичното енергийно потребление, потреблението на твърди горива и ядрена енергия в България е до два пъти по-голямо в сравнение със средноевропейското ниво. По видове енергийни ресурси страната е в пълна зависимост от вноса на суров нефт и газ, и относително независима по отношение на въглищата. Отрицателно въздействие могат да се очакват при налагане на ограничения за производството на електроенергия от местни въглища по екологични причини.
През последните десет години България е нетен износител на електрическа енергия. Брутното електропроизводство през 2010 г. достига до 46 ТВтч, което е най-високото за периода от 1990 г., при което износът достига 20.9% от брутното електропроизводство.
В крайното енергийно потребление на страната индустрията има дял в границите 35-39% за периода 2001-2008 г. В началото на икономическата криза през 2009 г., вследствие спада в индустриалното производство, индустрията е участвала в крайното енергийно потребление с дял от 28.6%.
Най-енергоемките дейности в индустрията са: производство на химични продукти – 27,6%, производство на продукти от други неметални минерални суровини – 21.0%, производството и леенето на метали – 18.8%, и производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия – 8.5%. В тези дейности са съсредоточени почти 76.0% от крайното потребление в индустрията.
Наследените и новите проблеми застрашават перспективите за дългосрочно устойчиво развитие на страната. Сред предложенията на камарата са до 2015 година да бъдат изведени от блоковете на ТЕЦ” Бобов дол”, привеждане в съответствие с екологичните изисквания на блоковете на ТЕЦ „Варна” и извеждане от експлоатация на старите шест блокове на централата. Въвеждане в експлоатация на ТЕЦ “AES Гълъбово” – 600 МВ (2010 - 2011 г.), която да продава електроенергия на НЕК по фиксирани цени съгласно дългосрочен петнадесетгодишен договор;
Друго предложение на БСК е в периода 2015-2020 г. да бъде въведена в експлоатация АЕЦ Белене, разнообразяване на енергийния микс с изграждане на други ВЕИ и изграждане и въвеждане в експлоатация на компенсиращи газотурбинни ТЕЦ.

Перспективи и необходими стъпки за България.
През месец март 2011 г. българското правителство прие проект на Национална енергийна стратегия. Приоритетните направления в нея са: гарантиране на сигурност на енергийните доставки, въвеждане на нови и усъвършенстване на съществуващите механизми за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници, комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, предприемане на мерки за повишаване на енергийната ефективност, реално пазарно отваряне и развитието на конкурентен енергиен пазар. Сред основните цели са и защита интересите на потребителите и борба с климатичните промени на възможно най-разумна цена.
• Стратегията, обаче, не трябва да се приема безкритично, тъй като тя е от изключително значение за развитието на българската икономика в следващите две десетилетия и трябва да обслужи достижими национални цели за развитие до 2020 г., вкл. скъсяване на дистанцията до средното икономическо равнище в ЕС. Същевременно, преходът към нисковъглеродна икономика трябва да бъде постигнат при най-ниски, икономически и социално приемливи за обществото и бизнеса разходи. В тази връзка, необходимо е да се изготви ясен график и отговорни институции за изпълнение на общоевропейските задължения на България