БНБ: Растежът се забави

Днес управителят на БНБ внесе в Народното събрание Годишния отчет на БНБ за 2012 година, съобщи банката.
Съгласно Закона за БНБ Българската народна банка извърши и превод към Министерството на финансите в полза на държавния бюджет в размер на 105 833 838.11 лв., който представлява остатък от годишното превишение на приходите над разходите на банката за 2012 година.
Годишният отчет на БНБ за 2012 година може да бъде прочетен на интернет страницата на БНБ. Ето какво пише в частта за икономиката на България.

Под влияние на неблагоприятната международна конюнктура и влизането на еврозоната в рецесия икономическата активност у нас започна да отслабва. Реалният БВП забави темпа си на растеж от 1.8% през 2011 г. до 0.8% през 2012 г. Основен фактор, довел до по-ниския икономически растеж, бе свилото се външно търсене на български стоки и услуги от основните ни търговски партньори от ЕС. Негативният ефект върху българския износ бе ограничен, тъй като българските фирми успяха да преориентират част от износа си към бързо развиващи се държави извън ЕС, което смекчи влиянието на рецесията в еврозоната и в реално изражение износът спадна само с 0.4% (при 12.3% растеж през 2011 г.). Вътрешното търсене имаше основен принос за растежа на реалния БВП през 2012 г. поради продължаващото възстановяване на потреблението на домакинствата и преустановяването на спада на инвестициите в основни активи. Влошаването на икономическата конюнктура през второто полугодие доведе до слабо намаление на вътрешното търсене през последното тримесечие на 2012 г. Вносът на стоки и услуги в страната продължи да се възстановява поради нарастване на вътрешното търсене и увеличение на запасите в икономиката, но от друга страна, намалението на износа, който съдържа значителен вносен компонент, повлия за забавяне растежа на вноса в реално изражение до 3.7% при 8.8% през 2011 г.

Темп на растеж на БВП в реално изражение и принос по компоненти на крайното използване

Възстановяването на потреблението на домакинствата, започнало през 2011 г., продължи и през 2012 г., като допринесе с 1.6 процентни пункта за растежа на реалния БВП. През втората половина на годината нарастването на безработицата и влошаването на икономическата конюнктура повлияха за забавяне растежа на потребителските разходи. От страна на правителството политиката на фискална консолидация бе насочена към ограничаване на правителственото потребление и имаше за резултат спад на крайните потребителски разходи на правителството в реално изражение през 2012 г.
Съществен принос с 1.9 процентни пункта за растежа на БВП през годината имаше възстановяването на нивата на запасите в икономиката. Инвестициите в основни активи (брутното образуване на основен капитал) показаха през годината признаци за стабилизиране, нараствайки с 0.8% след три последователни години на спад. Слабата инвестиционна активност отразяваше консервативната политика на предприятията по отношение на разходите за инвестиции в условия на продължаваща несигурност за развитието на външната и вътрешната икономическа среда. Важно значение за преустановяването на тенденцията към спад на общите инвестиции в основен капитал имаше нарастването през 2012 г. на капиталовите разходи на правителството.
Според предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2012 г. в номинално изражение разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) продължиха да спадат в повечето сектори, като в услугите бе отчетено понижение с 2.4%, а в промишлеността с 1.2%.

Структура на разходите за придобиване на ДМА по икономически дейности

Брутната добавена стойност в икономиката забави темпа си на растеж в реално изражение до 0.3% през 2012 г. (при 2.1% през 2011 г.). Положителен принос за нарастването на добавената стойност имаха промишлеността и секторът търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство. Въпреки свиването на износа добавената стойност в промишлеността нарасна с 1.9%, за което допринесоха засилването на вътрешното търсене и подобряването на ефективността в сектора. По-слаба икономическа активност се наблюдаваше в строителството и в повечето подсектори на услугите. Увеличаването на продукцията при гражданското и инженерното строителство през годината не успя да компенсира намалението при сградното строителство, в резултат на което общата добавена стойност в строителството се сви с 3.5% през 2012 г. Спад на брутната добавена стойност бе отчетен и при някои от подсекторите, сравнително по-слабо засегнати от кризата – информационни услуги; финансови и застрахователни дейности и професионални дейности и научни изследвания, административни и спомагателни дейности.