Бедни и богати като преди 100 години

Кенет Рогоф, в. "Файненшъл таймс Дойчланд"
Различията между бедни и богати в световен мащаб се увеличават и постепенно достигат равнището от преди 100 години. Сред победителите при следващата вълна на глобализацията ще бъдат само страните, които успеят да разрешат този проблем. За драматичните събития в Северна Африка много наблюдатели извън арабския свят самодоволно твърдят, че протестите се дължат единствено на корупция и политически натиск. Изключително важни фактори обаче са и високата безработица, огромното неравенство и поскъпването на стоките от първа необходимост.
Следователно анализаторите трябва да питат не само доколко размириците могат да се разпространят и в други страни от региона, но да поставят и въпроса какви промени могат да се направят предвид подобното, ако не и също толкова екстремно, икономическо напрежение в собствените им държави.
В редица страни неравенството в доходите, имуществата и икономическите възможности вероятно е по-голямо, отколкото през всеки друг период на последното столетие. Европейските, азиатските и американските концерни разполагат с изобилие от пари и продължават да се стремят към огромни печалби заради незадоволимия си стремеж към ефикасност. "Парчето от тортата" на работниците намалява заради високата безработица, краткосрочната заетост и замразените заплати.
В същото време, парадоксално, се понижава неравенството в доходите и имуществата между отделните държави благодарение на устойчиво високия растеж на страните с нововъзникваща пазарна икономика. По-голямата част от хората обаче мислят много повече колко по-добро е положението им спрямо това на техния съсед, отколкото спрямо положението на гражданите на далечни страни. Богатите като цяло печелят добре. Глобалните фондови пазари се възстановиха. Редица страни отчитат силно поскъпване на жилищата или на търговските недвижими имоти или пък и на двете. Докато силните ценови скокове при основните хранителни продукти стават искрата, подпалваща "бунтове на гладните" или дори революции в третия свят, непрекъснатото поскъпване на суровините носи на миннодобивните и петролодобивните компании огромни приходи.
Интернет и финансовият сектор пък продължават със спиращо дъха темпо да създават нови мултимилионери и дори милиардери.Множество по-слабо квалифицирани работници обаче страдат от устойчиво високата безработица. Във финансово затруднената Испания безработицата е над 20%, а фактът, че правителството е принудено да въвежда нови мерки за икономии, за да се пребори с
твърде високото равнище на държавна задлъжнялост, не допринася за подобряване на положението.
Всъщност, предвид рекордния размер на държавната задлъжнялост в много страни, малко правителства имат истинско поле за действие и възможност да се борят с неравенството чрез ново преразпределение на доходите. В страни като Бразилия неотдавна имаше подобни трансфери от богатите към бедните, но нови стъпки в тази посока биха могли да подкопаят финансово-политическата стабилност и доверието в борбата с инфлацията.

Страхът от дестабилизиране на растежа

Страни като Китай и Русия, в които господства голямо неравенство, имат по-широко поле за действие за ускоряване на преразпределението. Ръководителите на тези две страни обаче засега се колебаят да вземат решителни мерки заради страха от дестабилизиране на растежа. Германия пък трябва да се грижи не само за собствените си застрашени граждани, но и да отделя средства за спасяването на южноевропейските си съседи.Причините за увеличаващото се национално неравенство са добре известни и не е нужно да бъдат изброявани. Живеем във време, в което глобализацията разширява възможностите пред свръхталантливите индивиди, но доходите на обикновените служители стават все по-неконкурентни. Конкуренцията между страните за квалифицирана работна сила и печеливши сектори е още един фактор, който ограничава възможността на правителствата да облагат с високи данъци богатите. Социалната мобилност е парализирана, тъй като богатите "засипват" децата си с частни училища и допълнителни уроци, докато бедните в много страни не могат да си позволят да изпратят децата си на училище.
Както е известно, когато през 19-ти век Карл Маркс наблюдава тенденциите на своето време, стига до заключението, че капитализмът не може политически да се задържи неограничено време. Все някога работниците ще се разбунтуват и ще разрушат системата.Днес Маркс вече не се приема насериозно извън Куба, Северна Корея и няколко ляво ориентирани университета, разпръснати по света. Въпреки неговите прогнози вече над едно столетие капитализмът носи на хората все по-висок стандарт, докато опитите за радикално преустройство на системата зрелищно се провалиха.
Предвид факта обаче, че неравенството бавно се приближава към равнището си от преди 100 години, то статуквото по принцип е в опасност. Нестабилността може да се прояви навсякъде. Нужни са малко повече от четири десетилетия, за да се стигне до момента, в който градските безредици и масовите демонстрации ще разтърсят и развития свят и в крайна сметка ще доведат до широкообхватни социални и политически реформи.Вярно е, че проблемите в Египет и Тунис са много по-тежки, отколкото в редица други страни. Корупцията и неуспехите да се проведат политически реформи, които да заслужават това определение, са тежко бреме. Би било обаче напълно погрешно да се приема, че ширещото се неравенство е устойчиво.Колко нашироко ще се разпространят промените и каква форма ще приеме в крайна сметка общественият договор? На тази тема е трудно да се правят спекулации, а в повечето страни процесът протича мирно и демократично.
Ясно е обаче, че неравенството не е проблем само в дългосрочен план. Опасенията от възможното въздействие на неравенството в доходите блокират бюджетната и паричната политика при опитите на правителствата да се освободят от хиперстимулиращите мерки, взети в периода на финансовата криза.
При това с еднаква сила в развитите и в развиващите се държави.Още по-важно е, че има голяма вероятност способността на страните да отговорят на нарастващото социално напрежение, предизвикано от засилващото се неравенство, да бъде факторът, който ще определи печелившите и губещите при следващата вълна на глобализацията.През идното десетилетие неравенството ще бъде големият фактор на несигурност пред световния растеж, при това не само в Северна Африка.