БДЖ по пътя на „Кремиковци”?

Вече пети ден темата БДЖ е сред водещите в медии и публично пространство. Причината е обявеното намерение от страна на ръководството да съкрати 2 000 души персонал и 150 влака. Мигновената реакция на синдикатите беше обявяване на дата на ефективна стачка в железницата. За Българските държавни железници сега говорят както политици и икономисти, така и обикновените хора, защото евентуален колапс би имал неблагоприятни последици за близо 80 000 пътници, които дневно използват железницата. Непревозени ще останат и 30 000 тона товари, колкото средно на ден БДЖ превозва. С неспокоен сън са близо 14 000 служители, работната сила на БДЖ, и още 15 000 души, колкото е личният състав на другата, отделила се от общата структура компания - "Железопътна инфраструктура". Засегнати са интересите и на  хората от логистичния и спедиторски бранш, които използват железопътния транспорт в България. Вече се откроиха две позиции. Първата дойде от транспортния министър Ивайло Московски с идеята за евентуален фалит на сегашната железница и структурирането на нова железопътна структура, която да изземе функцията й. Втората  беше лансирана от председателя на Съвета на директорите на холдинг БДЖ Владимир Владимиров в императивна форма - продажбата на "Товарни превози".
Обявяване на БДЖ в несъстоятелност и създаването на нов железопътен превозвач от държавата ще е изключително скъпо начинание и може да унищожи жп транспорта у нас, заяви Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество" по време на кръгла маса за проблемите в българската железница. Според него сценарият с БГА Балкан, който беше закрит през 2002 г. поради несъстоятелност, а правителството създаде нова държавна авиокомпания "България ер", е неприложим за БДЖ, защото всички активи на жп превозвача са заложени. Така една нова компания ще трябва да започне от нулата, тъй като няма да разполага с вагони, мотриси, локомотиви и т.н. Такава компания няма да е конкурентноспособна структура, ще загуби пазарен дял и т.н. В случай, че кредиторите запазят активите и прехвърлят задълженията към новата компания, тя отново ще е силно задлъжняла. Това са финансови еквилибристики, които няма да решат проблемите на БДЖ, каза икономистът. Дълговете на железницата гонят милиард, а оздравителният план на ръководството цели да спести на превозвача около 50 млн. лева, с които могат да се покриват лихвите по дълговете. Критикувани или не, предложените мерки се очертават неизбежни, защото в противен случай БДЖ може да се закрие до седмици.
Председателят на Съвета на директорите на холдинг БДЖ Владимиров успокои, че съкратените служители ще бъдат обезщетени с около 9 млн. лева, които ще дойдат от продажбата на стари вагони. Ако все пак собствените средства на БДЖ не достигнат за тези обезщетения, пари ще дойдат от финансовото министерство, което подкрепя реформите в БДЖ. Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика обаче вече не сме в ситуацията, в която държавата под натиск ще продължава да отпуска пари на БДЖ. Икономистът дори направи аналогия със ситуацията в Гърция, съотносима към тази в националния ни жп- превозвач.
Финансистът Емил Хърсев от своя страна коментира:"Светът се променя, на нас ни се струва, че не може без железници, но и цепелините са изчезнали". Железниците не са  конкурентноспособни по всички възможни линии. Икономиката се развива и това е свързано с реформи. Някъде се налага да има свиване, каза икономистът. Желанието да останеш в статуквото според него е сигурен начин да не си в крак със света. На този етап икономистите са скептични в успешната приватизация на "Товарни превози", защото дружеството е на загуба и отново активите му са заложени. Те се изчисляват на 320 млн. евро, но от продажбата му на частен инвеститор не се очакват повече от 200 млн. лева, според Владимир Владимиров. И докато Министерството на транспорта в  лицето на министър Ивайло Московски категорично подкрепя всички мерки, обявени от ръководството на БДЖ, на съвсем друго мнение са синдикатите. Председателят на стачния комитет Петър Бунев каза, че настоява за спешна среща с министър Московски и ако няма желание за преговори изходът е само един - стачка.
"Не синдикатите докараха БДЖ до това дередже. Който го е докарал, той да си носи отговорността", каза Бунев. На масата на преговори те слагат офертата на стария колективен трудов договор с 10 млн. лева, и оттеглят предвидените 30 млн. лв, т. е. по-малко пари за социални плащания и придобивки. "Така че обвиненията в комунизъм не се отнасят за нас", заявява синдикалният лидер. От своя страна министър Московски е категоричен, че няма да отстъпи пред исканията на синдикатите, защото работата му ще се оценява въз основа на свършеното. Дружеството има 800 милиона задължения, наследени от предишните правителства, които не обслужва. То е на оперативна загуба за миналата година от 50 млн. лв., тази ще са 30 млн. лв.. Банки  не дават кредити повече на БДЖ. "Предпочитам да бъде уволнен като реформатор, отколкото като некадърник", заяви министърът. Очаква се министърът да вземе решение и за повишаване цените на билетите с около 9 процента, защото по думите му и те са ненормално ниски./БТА