БАН:Преките данъци да формират бюджета

Преките данъци трябва да заемат много по-висок дял във формирането на приходите в държавния бюджет за 2011 г., каза на пресконференция Гарабед Минасян от секция "Макроикономика" на Института за икономически изследвания към Българската академия на науките /БАН/. Представители на института коментираха проекта на държавен бюджет за следващата година.
По думите на Минасян заложеното съотношение на преките и косвените данъци в проектобюджета е неудачно. През предходните три години преките данъци формираха 30 на сто от данъчните постъпления, а заложеният процент за 2011 г. е 17,4, посочи икономистът. Това означава, че данъчната събираемост ще се обляга на косвените данъци, които натоварват цялото население и се събират по-лесно, но това не е препоръчително от гледна точка на социалната справедливост, коментира той.
В проекта за държавен бюджет за следващата година е заложено последователно намаление на приходната част, каза Минасян. По думите му за 2007-2009 г. приходната част е била 38,6 на сто от БВП, а за следващата година се предвижда да падне до 33,5 на сто от БВП, при условия на непроменени данъчни ставки. Логично възниква въпросът как може да се обясни намалението на приходите в държавния бюджет и единственият логичен отговор е, че се предвижда или увеличаване на несъбираемостта или на икономиката в сянка, което Министерството на финансите не би следвало да допуска, коментира Гарабед Минасян.
Според Митко Димитров, директор на института, в бюджета за следващата година има предварително планиран дефицит, който нарежда България сред добрите страни в Европейския съюз. Сред институциите, които ще бъдат с увеличено финансиране за 2011 г. той посочи Комисията за финансов надзор с 44 на сто, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи и Конституционния съд. Сред тези с намалено финансиране, посочени от Димитров, са БАН, Комисията за защита на конкуренцията, омбудсманът, държавните висши училища, ДКСИ и СЕМ.
За да е конкурентоспособна икономиката, е необходимо повече от това да бъде данъчен рай, коментира Йордан Христосков от секция "Регионална и секторна икономика" в института. По думите му са нужни и инфраструктурата, инвестиции в науката и в човешкия ресурс, които не са заложени в проектобюджета. С продължаване на политиката само с ниски данъци да се привличат инвеститори и да се създават конкурентоспособни отрасли, трудно ще се постигне растеж от 3,6 на сто, добави той. С бюджета за 2011 г. се пречупва негативната тенденция с косвени данъци да се финансира плащането на осигурителни обезщетения, каза още Христосков. Според него по-добрите неща в социалната система ще започнат да се случват през следващите години, когато влязат в сила измененията в Кодекса за социално осигуряване.
В бюджета за 2011 г. е заложено задълбочаване на процеса на централизация на публичните средства, каза Стефан Иванов от секция "Регионална и секторна икономика" на института. По думите му очакванията на общините за децентрализация са останали неоправдани, тъй като през следващата година ще бъдат силно орязани капиталовите субсидии за тях. Това ще се отрази на равнището и видовете предоставяни услуги от общините, коментира той. Може би следващата година ще бъде най-тежката за местната власт с около 15 на сто намаляване на собствените приходи и още 15 на сто намаляване на държавните трансфери, каза още Иванов.