БАН:Населението не намалява драматично

Раждаемостта у нас е на средно европейско равнище и намаляването на българското население не е с драстични темпове. Това заявиха учени от Българската академия на науките на форум за демографските проблеми, предаде БНР.

Според учените, сегашната система за отпускане на детски добавки не е ефективна и затова е необходимо да има диференциран подход, свързан с гарантирания минимален доход и прага на бедността. Доцент Татяна Коцева от Института за изследване на населението и човека отбеляза, че една голяма част от българските семейства, така наречените семейства на работещите бедни, които получават над тези 350 лева среден доход на член от семейството, са лишени от тези добавки.
Средната продължителност на живота се покачва, което означава подобряване на качеството на живот, смятат учените от Българската академия на науките.

Имигрантството не съдейства за сериозни положителни промени в естествения прираст и възрастовата структура на населението, коментира Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека:

[adverise]През 2060-та вероятно ще бъдем към 5 милиона и половина. Ромите също излизат от страната. Те също имат намаляване на раждаемостта. При тях смъртността е много по-висока, отколкото при българите. Тоест тенденциите са много динамични и не са точно такива, както се представят - ние се топим, другите се увеличават.
Според професор Илона Томова от Института за изследване на населението и човека, вместо да се търсят мерки за повишаване на раждаемостта, по-правилният подход е да се инвестира в образованието на хората.

България е сред 9-те страни с негативни демографски процеси в ЕС, сочат последни данни на Евростат за растежа на населението в Евросъюза. През 2012 г. отрицателен прираст на населението спрямо предходната година имат следните страни на ЕС: Румъния /минус 58 хиляди души/, Литва /минус 45 хиляди/, България /минус 42 хиляди/, Латвия /минус 33 хиляди/, Португалия /минус 30 хиляди/, Унгария /минус 28 хиляди/, Гърция /минус 19 хиляди/, Хърватия /минус 14 хиляди/ и Естония /минус 5 000/. Освен това България оглавява и класацията на отрицателните природни промени сред страните на ЕС: минус 5,1 души на 1 000 жители. Следват Латвия /минус 4,7 души на 1 000/ и Унгария /минус 4,1 души на 1 000/. Най-високи темпове на естествен прираст за 2012 г. в ЕС са отчетени в Ирландия - 10 души на 1 000 жители, Кипър /4,8 на 1 000/, Франция /4,2 на 1 000/ и Великобритания /4,1 на 1 000/. Великобритания е и страната в ЕС с най-голям ръст в населението за 2012 г. в сравнение с предходната година – с близо 490 хиляди се е увеличило населението на Острова. Други страни, които отчитат ръст на населението са Франция /плюс 350 хиляди/, Италия /плюс 194 хиляди/, Германия /плюс 92 хиляди/, Швейцария /плюс 84 хиляди/, Холандия /плюс 75 хиляди/, Швеция и Норвегия /плюс 67 хиляди/ и други. Най-значим ръст на населението за посочения период е отбелязан в Турция - плюс 1 милион души, като през 2012 г. Южната ни съседка е наброявала 74,7 милиона. Като цяло населението на ЕС за година се е увеличило с
1,3 милиона и през 2012 г. е наброявало 503 700 000 души. За последния половин век населението на страните от ЕС /общо 402 милиона души през 1960 г./ се е увеличило с повече от 100 милиона души, отчитат данните на Евростат.