БАН: ОП = слаб ефект върху икономиката

Усвоени средства от Европейските фондове (2007-2014 г.)

Ускорено усвояване на средствата от всички ОП на ЕС, но с много слабо въздействие върху реалната икономика отчетоха икономистите на БАН в Годишния си доклад за икономическото развитие и политики в България.

През първия програмен период от 2007-2013 г. страната ни е усвоила 83% от отпуснатите 11.283 млрд. евро. По този показател изпреварваме Чехия, Италия, Словения и Румъния, но изоставаме от Естония, Португалия и Финландия.

Оценката на приноса на европейските фондове за развитие на факторите на производство чрез политики, реализирани в оперативните програми показва, че реално изплатените 8.5 млрд.евро до края на 2014 г. са допринесли за прираст в растежа от 0.4 до 0.6 процентни пункта, става ясно от доклада.

Ефектът можеше да бъде и по-голям, ако прилагането на европейските програми у нас не следваше общите недъзи на средата, в която българският бизнес работи – ниска ефективност на администрацията, съчетана с корупционни схеми, заяви проф. д-р Митко Димитров.

Докладът показва приноса на отделните фактори на производството в растежа за 2014 г.:

-публичен физически капитал – 0.26 процентни пункта (п.п.)
- труд – 0.09 п.п.
-научно-изследователска и развойна дейност – 0.1 п.п.
-човешки капитал - 0.06 п.п.
- частен физически капитал – 0.03 п.п.
- качество на институциите – 0.06 п.п.

Зад тези фактори на производството се разкриват редица политики, съфинансирани от ЕС, като се счита, че подобряването на използването на фондовете за развитието на факторите на производството ще съдейства за повишаване на прираста на растежа в бъдеще, смятат икономистите на БАН. Противно на схващането, че усвояването на средствата по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ ще окаже най-силно въздействие върху бизнеса у нас, анализът на изпълнението на оперативните програми сочи, че фактор №1 за това е публичният капитал, отчита докладът.

Доказателство за това е и направеният анализ на европейската програма за развитие на конкурентоспособността, в който се сочи, че тя е оказала много слабо или почти никакво въздействие върху ускоряването на икономическия растеж, повишаването на производителността на труда и високо технологичния износ, както и върху създаването и регистрирането на интелектуална, в частност – индустриална собственост.

При отпуснати 1.162 млрд. евро, до края на 2013 г. са усвоени 636 млн. евро, или 55% от гласуваната безвъзмездна финансова помощ за България, заяви проф. Росица Чобанова. И подчерта, че най-ниско изпълнение отчита Приоритетна ос 1 – „Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационни дейности“, където при отпуснати 210.6 млн. евро, усвоените са едва 12 на сто или 26 млн.евро.

Значително по-добро е изпълнението на Приоритетна ос 2 – „Повишаване ефективността на предприятията, технологично обновяване и развитие на благоприятна бизнес среда“, където до края на 2013 г. са усвоени 46% от отпуснатите 529 млн. евро, сочат данните от доклада. Като цяло проф. Чобанова смята, че прилагането на ОП „Конкурентоспособност на българската икономика“ досега се характеризира като период на „големи цели, с често неясни приоритети и с твърде малко средства“. За следващия програмен период от 2014 до 2020 г. тя препоръча рязка промяна в провежданата политика, ако искаме безвъзмездната финансова помощ от ЕС да има реално въздействие върху иновативността и конкурентоспособност на българските предприятия.

Леко положително, но не и дълготрайно въздействие върху БВП, производителността на труда и заетостта е „произвела“ и ОП „Развитие на човешките ресурси“. По думите на проф. д-р Искра Белева ефектът от прилагането на европейската програма върху работната сила е частичен и непостоянен. Първо, защото много малка част от включените 360 064 човека в програмите за заетост и обучение са безработни и неактивни, и второ, защото тези политики се отнасят само за периода на прилагане на самата оперативна програма. Затова и препоръката на икономистите на БАН е за по-тясно обвързване на програмите за активиране на работната сила с тези за заетост.

Ефектът от участието в програми за професионално обучение ще бъде значително по-висок, ако то се обвърже с последваща заетост по придобитата професия, заяви проф. Белева. И добави, че за по-доброто насочване на активните мерки на пазара на труда към безработните се препоръчва обучението да е базирано на придобиване на професия и квалификация, а не на „общи умения“.

По отношение на човешкия капитал анализът на икономистите на БАН сочи основните политики за подобряване на качеството на обучението в съответствие с търсенето на пазара на труд и подобряването на достъпа до образование. Изведени като приоритетни оси 3 и 4 на ОП „Развитие на човешките ресурси“, усвоените средства по тях са съответно 88.7 и 92%, заяви Ирена Зарева от Института. Според нея, тъй като прилаганите политики нямат количествени измерения за качество, като цяло връзката на обучението с търсенето на труд през първия програмен период остава слаба.

По приотететна ос 4 Зарева отчете намаляване на напусналите ученици от 20% през 2006 г. до 12,5% през 2013 г., както и по-висок дял на лицата със завършено средно образаоание – при от 76,6% през 2006 г. на 86,0% г. през 2013 г. Налице е и минимално увеличаване - от 1.3 на 1.7 на сто, на хората, които се включват в програми за учене през целия живот, добави тя.

Като цяло за ОП „Развитие на човешките ресурси“ икономистите на БАН препоръчват усвойчивост на провежданите политики и подобряване на контрола върху качеството на осъществяваните проекти с оценка на ефектите от дейности. С цел подобряване достъпа до образование се препоръчва и обвързване на включването в обучение да протича паралелно с повишиването на неговото качество, се казва още в доклада.

БАН ще представи на 15 юни 2015 г. ефектите върху българската икономика от усвояването на ОП „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони.