БАН: Бюджет 2013 не генерира растеж

Бюджетът за 2013 г. е много по-спокоен от предишни години и на фона на увеличаващите се приходи, твърде по-изпълним. По същество той не променя философията на следваната от правителството политика за финансова стабилност, но не предлага ускорен растеж, реформиране на някои сектори в икономиката и генериране на нови работни места. Това заяви проф. д-р Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания при БАН, по повод внесения за гласуване в Народното събрание проект за държавен бюджет. Според икономиста приходно-разходната част продължава да е с лоша структура, заради традиционното свръхфинансиране на силовите министерства и отчайващо ниските разходи за здравеопазване, образование и наука.

В държавната рамка за 2013 г. липсват изненади, съгласи се и д-р Виктор Йоцов, специалист по банково дело и финанси в Института. За него приоритетът в законопроекта са парламентарните избори догодина, а не реформите и макроикономическите политики, които се осъществяват чрез бюджета. Доказателство за това е, че една трета от 2 млрд. лева, които ще се разпределят, са за пенсии, подчерта д-р Йоцов.

За сметка на увеличените социални разходи, общините отново не са приоритет на централната власт, заяви пък д-р Стефан Иванов от секция „Регионална политика” на Института. Според него размерът на държавната субсидия не е променен за целия мандат на ГЕРБ, но капиталовите разходи вече са се „свили” наполовина.

Критики за отказ от реформа на пазара на труда отправи и проф. д-р Искра Белева, заместник-директор на Института за икономически изследвания при БАН. В проекта за държавен бюджет липсва пакет от мерки за насърчаване на бизнеса и заетостта, въпреки че безработицата е основен проблем за България, каза тя. И добави, че ръст на икономиката над 3% може да се очаква едва през 2014 г., но сега трябват гъвкави политики в социалната сфера и стимули за малките и средни предприятия да разкриват нови работни места.

Проф. Гарабед Минасян коментира, че България е една от малкото страни в ЕС, изпълнили Маастрихтските критерии за членство в еврозоната, но животът на българите не се е подобрил. Като доказателство за това той посочи, че правителството продължава да смята, че финансовата устойчивост се поддържа чрез бюджетно равновесие и подтискане на държавния дълг, което не води до социално-икономически прогрес. Конкретно за проектобюджета проф. Минасян е на мнение, че в него има дефицит на професионализъм, защото се тръгва по пътя на технократското комбиниране на числа, без да се осъзнават движещите сили на растежа и без опит да се формулира адекватна макроикономическа политика.