БАН: 3 парадокса в земеделието

Аграрният сектор като фактор за икономическото развитие на България е във фокуса на Годишния доклад 2016" на Института за икономически изследвания при БАН. Анализирани са процесите в аграрния сектор на България. Целта на тази част на изследването е само да очертае основните характеристики на сектора като фактор за икономическо развитие на страната, както и ефекта от провежданите икономически политики върху неговото развитие.

Условно периодите в развитието на аграрния сектор се разделят на три подпериода:

• период до приемане на страната за пълноправен член на Европейския съюз през 2007 г.;

• първи програмен период на пълноправно членство (2007-2013 г.);

• втори програмен период (2014-2020 г.).

Икономистите на БАН подчертават, че в аграрния сектор на Република България протичат парадоксални икономически процеси, които не са характерни за страните от Европейския съюз, както и за страните-членки от Източна и Централна Европа със сходна историческа съдба.

Съвсем тезисно и фрагментарно тези явления могат да се представят по следния начин:

Първо. Висок дял на силно уедрени стопанства. През 2007 г. в България използваните площи са между 53-59 млн. дка, а обработваемата земя е 46 млн. дка. Стопанствата с размери над 1000 декара заемат 78% от използваните земеделски площи със среден размер 6240 дка. В тази група се включват и стопанства с обработваема земя на един стопанин от 24 300 декара (общо 477 стопани, обработващи 11.6 млн. декара или 38% от обработваемата земя в тази група). В ЕС средният размер за групата над 1000 дка е 2500 дка, а стопанства с размери средно 24 000 декара въобще няма. Дори в САЩ, страната с най-едрото фермерско земеделие, групата на

най-доходните стопанства има средни размери под 12 000 дка, или те са 2 пъти по-дребни от българските и заемат едва 16% от ползваните земи.

Второ. Развитие на монокултурно земеделие. Към 2009 г. няколко юридически свързани лица, регистрирани в Държавен фонд "Земеделие", стопанисват 494 664 дка площи, което им позволява да усвоят огромна по размер субсидия. Това води до монокултурно земеделие и отглеждане само на зърнени култури, без традиционните за нашия географски район животни, зеленчуци и плодове.

Трето. Спад в производството на традиционни продукти. В периода 2007-2013 г. са произведени средногодишно за консумация на човек едва 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото. Дори зърното, което страната изнася, е едва 78% от консумацията на човек от населението. Останалите 22% са вносни хлебопекарни смеси и тестени изделия.

Анализът на аграрния сектор и политиката на Република България в макроикономически контекст се налага поради значението, мястото и особеностите на сектора Земеделие, производство на храни и икономика на селските райони (rural economy) в общата картина на

икономическото развитие на България.