Бай Ганьо и цените

Кармелита Денева
Тази пролет здравият разум напусна Бай Ганьо и той се превърна в мрънкалото на сезона. Двайсет години по-късно българинът се оказва икономически неграмотен, подвластен на всякакви призиви. Гражданинът на страната е безпомощен популист, който протестира срещу инфлацията, цените, световните борси, горивата, ниските заплати, банките и тяхното изедничество......Какво ще последва още докато горещините на лятото не го връхлетят? За какво се протестира днес?
Инфлацията
От месеци инфлационната истерия е навсякъде. В нейния разгар анализаторът Георги Ганев призна: «Икономистът у мене е изключително учуден от това, което става, защото инфлацията, която имаме в последните 5-6 месеца е почти с нищо незабележителна. Тя е доста малък епизод на леко завишена инфлация в сравнение с неща, които сме имали, и то след въвеждането на валутен борд – говоря за епизоди в 2000 г., 2003 г., да не говорим за епизода 2007 година /б.р. 25% инфлация на храни/”.
Инфлацията според данни на НСИ е нараснала до 5.2 % - средна стойност за последни 13 години. Тя се дължи основно на два фактора: поскъпване на суровини и кредити, както и на опита на някои производители да тестват пазара. Ако мине номерът им, цените ще се вдигат. Но усещането за смазваща инфлация е налице. Усещането, съчетано със замразени доходи и по-ниско потребление, забърква смес, в която няма място за разум, а за безнадеждност.
Заплатите
Популистите от кабинета, синдикатите и някои работодатели настояват за 10% препоръчително повишение на заплатите в частните фирми и промяна на минималната заплата от 240 лв. на 270-290 лв.
Каква е реалността? Все още икономиката не е заработила добре, освен износът, който бележи ръст от почти 70% за март - един от най-високите в ЕС. Това обаче не е достатъчно. Трябва вътрешно оживление, инвестиции, за да има вариант за увеличение на заплатите. Дори и ИТ компаниите засега предлагат възнаграждения по-ниски от тези преди кризата, въпреки че този сектор се оживи. За да се вдигне минималната работна заплата, са нужни 410 млн. лв. според разчети на МФ. Рязко подобрение с 280 млн. лв. отчита консолидираният бюджет през март 2011 г., показват предварителни данни на Министерството на финансите. Бюджетното салдо е положително в размер на 8,6 млн. лв., спрямо отрицателно за 271 млн. лв. през същия месец на 2010 г. Но това не стига, нужно е трайно подобрение в икономическите показатели поне още две тримесечия.
Според Петър Ганев от ИПИ не административното вдигане на заплати е нужно, а овладяване на дефицита и по-гъвкав пазар на труда.
Ето какво обаче изненадващо предложи левицата - програма „За нова социална България". За осъществяването й са нужни 500 млн. лв., които БСП ще осигури от външни капитали, като дойде на власт. Тогава ще открият 200 000 работни места, безработицата под 8%, минималната работна заплата ще е половината от средната, 50% ръст на работната заплата и т.н. Вярва ли някой въобще на такава еквилибристика? Нищо чудно и да повярват мнозина.
Горивата
Истинско невежество обаче са протестите срещу цените на горивата - защото хората са въвлечени в протест, който е насочен не където трябва. Не е нужно да се иска бензин под 2 лв., а да се настоява за санкция срещу монополистите и въвеждане на истински свободен пазар и честна конкуренция. Видяхме стотици коли и техните разгневени собствени, които протестират срещу скъпия бензин, но без проблем горят стотици литри бензин и всеки час пускат по лев – пет –десет в касите на Лукойл, Петрол и т.н. Има пазарен механизъм да бъдат наказани монополистите - потребителят просто не купува стоката им. Да чухте призив за потребителски бойкот на въпросните компании за седмица, за две, да се направи жива верига около рафинерията в Бургас? Коя компания ще издържи на затворени бензиностанции за 15 дни например, а за месец? Що за протест е този, който работи на практика за монополиста? Някой разбира ли какво става? Може ли бъде разбрана липсата на икономическа логика?
Какво да се прави?
Обективно протестите винаги са насочени към монополистите на пазара – петролни компании, мобилни оператори, производители на храни, банки и т.н. Само че няма случай, в който монополист да е сплашен с протести. Срещу него успех имат само пазарните методи – в ЕС тази практика работи отдавна – налагат се огромни глоби на гигантски компании.
Същият успех имаме дори и в България. След дълга съпротива на мобилните оператори със законови промени им бяха наложени както преносимостта на номерата, така и забраната за автоматично подновяване на договори с абонати. Този път е по-дълг, той не е за телевизионни камери и срещи на площадите, но от него има краен смислен резултат, който е от полза за потребителите.
Има и други - най-радикалното решение срещу инфлацията, цените на горивата и т.н. е високоплатена работа. И натам трябва да се насочи енергията на всеки, който се чувства неконфортно от доходите си – намиране на такава работа, другото е обикновен популизъм, който от години генерира само бедност и икономическа неграмотност.