EUR 1.9558
USD 1.8018
CHF 1.9937
GBP 2.2783
CNY 2.4960
you tube
mobile version

Анонимните слухове в БГ Интернет

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Анонимните слухове в БГ Интернет

mail12:14 | 17.07.2011прегледи 3438 коментарикоментари 0


Кармелита Денева

Интернет в България е заплашен да бъде компрометиран заради ширещата се анонимност на хора и „новини”. Най-пресният пример е аферата „Ще уволня Бойко Борисов”. Тя стартира като образец на анонимност чрез билбордове и сайт. /Днес стана ясно, че РЗС стои зад тези акция. На сайта www.uvolnenie.org се появи видео обръщение от кандидат-президента на партията доц. Атанас Семов./ По същия начин се появяват „факти” за живота и бизнеса на различни хора, често непроверени и недоказани. Но, веднъж пуснати в мрежата, заживяват реален измислен всъщност живот.
Какво се случва в българската мрежа? EconomyNews.bg представя интервю с Ирена Комитова, Crative Solutions и Константин Христов, CEO на favit.com

В България се налага усещането, че интернет е място за анонимност, място където всеки може безотговорно да напише всичко, което му хрумва? Какво мислите за този климат, който се създава?

Константин Христов:Да, анонимно всеки може да напише каквото си поиска. Работата е там, че въздействието върху други хора от това, което ще напишат, е слабо, щом идва от анонимен автор. Механизмът за въздействие работи, когато думите, казани онлайн се прехвърлят в действия офлайн. Хората изграждат групи на доверие и влияние помежду си. Те днес не вярват на човек с реална самоличност, който не им е познат, та камо ли на човек с неясна самоличност. Следователно, в интернет вече не е важно кой какво ще каже, а кое мнение ще бъде харесано, ре-постнато и коментирано.

Ирена Комитова: Анонимното писане в интернет, е особен вид “спорт”, разтоварване, или дори опит за изява и “спечелване на 15 минути слава”, за които всеки жадува. То всъщност не е анонимно, но създава такава илюзия в хората, които не са достатъчно компютърно грамотни, за да знаят, че винаги могат да бъдат проследени и доказани като “автори” на даден поуст. Много хора често “скриват” идентичността си зад псевдоним, измислен мейл адрес или чуждестранен IP-адрес, за да участват в дискусия, която ги вълнува (“ама да не се знае, че са те”). Една известна карикатура преди време показваше куче пред компютъра, което казва: “В интернет никой не знае, че съм пудел”.
Подобно поведение се подклажда непрекъснато от илюзията, че в световната мрежа хората могат да кажат каквото си поискат, без някой да ги санкционира, накаже, заклейми или осъди. Огромен брой онлайн издания, социални мрежи и общности, агрегатори, платформи и форуми твърдят, че “искат да чуят гласа ни”. Те разчитат на факта, че в интернет хората се държат по различен начин, и реално ни насърчават да напишем онова, което понякога дори не бихме изрекли на глас пред себе си. Защото в пренаселената дигитална вселена борбата е за “очите”, трафика, секундите прекарани в четене на информация на съответната страница. Това се харесва от рекламодателите и за това те плащат съответните тарифи. И всички средства за задържане на посетителите, ангажирането им като “автори” и въвличането им в дискусии, са позволени. Изгражда се измамната илюзия, че честната дискусия е тази, в която участваш с името си, с “аватара си” и след регистрация.
Съгласна съм, че написаното от анонимни автори е временно, без стойност и без реално влияние – поне върху мен. Но не мога да отрека, че ако съответната дискусия засяга мой продукт, услуга или проект, поне ще отделя време да прочета всички мнения и независимо, че те идват от неустановени идентичности - ще се замисля върху тях. Всеки маркетолог също би го направил.  Особено интересно е това явление, когато става дума за коментарите и директните въпроси във фен-страниците на политиците. Последователите им очакват отговори и реакции, затова е добре да попитаме политиците: четат ли и доколко обръщат внимание, имат ли коментарите някаква стойност за бъдещите им действия.
Преди дни анонимен сайт призовава за уволнение на премиера? Защо според вас тези хора не обявиха публично имената си веднага?
К.Хр. Забавен експеримент и кауза, подхванати по грешен начин. Хората не искат да последват едни думи, написани неизвестно от кого, на някаква стена – иначе графитите отдавна щяха да са мейнстрийм. Хората искат да последват думи, излезли от устата на някой, когото познават и уважават. Иначе се задейства т.нар. “анти-идиот” механизъм, който задава вътрешно въпроса “ти какво точно подкрепяш в момента?”.
И.К. “Уволнен си!” е култовата фраза, която Доналд Тръмп почти патентова посредством популярното си телевизионно предаване. Билбордовете в София и анонимният сайт аз възприемам като една игра, като опит да се измери степента на “нетърпимост” към личността на премиера. Приемам ги и като опит за закачка-манипулация с цел създаване на оживление сред интернет-поколението. Уеб-страницата успя да набере – до момента, в който пиша това – около 350,000 клика, но не от уникални адреси, а това прави много ненадежден всякакъв анализ и/или коментар върху идеята. В неделя ще чуем авторите й – когато се легитимират пред обществото и обяснят мотивите си.

Според Вас какви са вредите, които търпят от подобно поведение отделната личност, компания или държавна институция?

К.Хр. Вредата е равнозначна на броя на хората, напсували премиера днес по разен техен си повод, умножена по 10,000! Или по 100,000! Не, не се шегувам. Ние правим огромна грешка, ако се опитаме да възприемем интернет от стари позиции. Това че някой иска да “разкара” премиера, защото не му стига заплатата, катаджиите са му взели рушвет на пътя или жена му му изневерява, си го има и сега. Просто интернет създаде средата, в която това недоволство да се дистрибутира, по презумпция почти безконтролно, и негативният ефект да се види от всички.
И.К. Репутацията на всеки човек в интернет може да пострада доста по-бързо, отколкото офлайн. Две са причините: мигновеността на разпространение на информацията и предоверяването на младите на резултатите, които получават от търсенето в гугъл .
Ще дам пример с моето име. Преди 20-тина дни, в някакво телевизионно предаване, един недоказал се журналист, с определено слаба професионална репутация, разви своята “конспиративна теория”, в която замеси и моето име. След телевизионното предаване, произволните му твърдения, за които няма никакви доказателства, бяха публикувани с бомбастични заглавия като “новина” или “съобщение за пресата”, откъдето ги поеха големите интернет портали и новинарски сайтове. Те, без да ги проверят за надеждност, ги публикуваха с обяснението, че ясно посочват “първоначалния източник” на информацията. По този начин, дори уважаван уеб-сайт като вашия, публикува невярна и непроверена информация за мен! И когато следващия път някой поиска да научи нещо за “Ирена Комитова” и потърси “информация”, като най-нова ще излезе именно тази клевета, именно това произволно твърдение, а не проектите и благотворителността, не образованието и публикациите, не реалните неща, които съм направила.
Следователно, нека да не си правим илюзии - създаването и тиражирането на “електронни слухове” е доходоносен бизнес. Съществуват компании и/или мрежи, които в големите дискусионни български форуми и уеб-сайтове поддържат множество регистрирани юзъри, с нормално звучащи имена – “Елена”, “Николай”, “Петров”, “Мила”, “д-р Но” и каквото ви хрумне. Тези “юзъри” са в състояние, да предизвикат изкуствена дискусия, да наложат мнение, да “контраатакуват”, да поустват отговори, снимки, видеа, да “харесват” и “споделят” – т.е. да създадат електронната “агора”, в която да “надприказват” опонентите си. Което автоматично “извежда” тезите им на по-горни позиции в търсачките, следователно ги легитимира като “по-верни”.

Какво трябва да се направи, за да може постепенно он лайн общността да отхвърля анонимността и слухове, дори откровените лъжи за хора и събития?

К.Хр. Да се информира бързо и ефективно, да се опровергават слуховете там, където са се случили. Преди две години една банка изпадна в съществени затруднения заради безпочвен слух около виталността й, търгнал от един популярен форум. Грешката на банката беше, че реагира късно и тръгна да опровергава слуха не там, където се бе случил, а по офлайн канали. Получи се тотално разминаване. Все едно теб да те клеветят на Женския пазар, а ти след два дни да се оправдаваш на паметника “Левски”.
И.К.
И още едно предложение - да се инвестира в компетентни онлайн екипи. В момента държавните институции и премиерът – в конкретния случай, не разполагат със сценарии и екипи, които могат да реагират ефективно на една кампания от рода на тази с уволнението. Опитът за административни забрани и закани, само забавлява още повече “зяпачите”.

 


 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg