Алтернативен бюджет с излишък и по-ниски данъци

За 15-та поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изготвя своя Алтернативен бюджет с ниски данъци. Представянето на тазгодишното издание на Алтернативния бюджет е в условия на две поредни години с висок икономически растеж, а перспективата за следващите три години е развитието на икономиката да запази настоящите темпове.

По-високите икономически темпове оказаха и положително влияние върху публичните финанси, като бюджетното салдо премина от дефицит от близо 2,5 млрд. лв. през 2015 г. към излишък от близо 1,5 млрд. лв. само в рамките на една година. Въпреки това управляващите продължават да планират бюджетни дефицити, което противоречи както на логиката за водене на устойчива фискална политика, така и на препоръките на ЕК - излишъци при растеж на икономиката и дефицити при спад.

Традиционно Алтернативният бюджет включва идеи за реформи като намаляване на основни данъци и осигуровки, оптимизиране на публичните разходи, повече избор в осигурителните системи, задълбочаване на финансовата децентрализация и други. Тази година към тези идеи е прибавено и постигане на бюджетен излишък, за да се възстанови фискалният резерв на страната поне до предкризисните си нива. Целта е да се осигури буфер за публичните финанси при бъдещи икономически шокове - т.нар. бели пари за черни дни.

Тазгодишният алтернативен бюджет на икономистите предлага да се премахнат неефективните данъци и бюджетният излишък да е 1 процент от БВП. Освен това, приходите в държавния бюджет през 2018 година могат да бъдат 36 914,6 млрд. лева или 35 процента от БВП, при заложени в проектобюджета на МФ приходи от 38 223,9 млрд. лева, което е 36,2 процента от БВП, пресметнаха експертите.

Според тях разходите в държавния бюджет през 2018 година трябва да са 35 754,9 млрд лева или 33,9 на сто от БВП.

Министерството на финансите предлага в своя проектобюджет разходи с близо 3,6 млрд. лева повече - общо 39 323,9 млрд. лева. ИПИ предлага 1 бюджетен излишък от 1,1 на сто от БВП, а МФ - бюджетен дефицит от 1,0 на сто от БВП.

Очакванията за растеж на Брутния вътрешен продукт се повишиха от 2,5 процента до около 4 процента, каза Десислава Николова, главен икономист на ИПИ.

До октомври има излишък от 2,4 млрд. лева в консолидирания бюджет, дължащи се на по-добро събиране на данъците и по-малко капиталови разходи, посочи Николова. На фона на високия растеж се придържаме към дефицитната политика. До 2008 година високият ръст на икономиката вървеше заедно с бюджетни излишъци, а след 2009 година държавният бюджет е с дефицит. От икономическа гледна точка няма обяснение за тази политика на бюджетен дефицит, която ще продължи и през следващите поне две години, допълни Николова.

Експертите предлагат премахване на "неефективни" данъци, като тези върху дивидентите, лихвите, застрахователните премии, както и премахване на данъчните преференции като намалената ставка ДДС върху туризма.

Предлага се също отказ от увеличението на осигурителната вноска за държавна пенсия (заложено увеличение от един процент от 2018 г.), отпадане на възможността за прехвърляне парите от пенсионните фондове към солидарната система (държавното обществено осигуряване).

ИПИ предлага още разбиване на монопола на НЗОК и прехвърляне на 2 процентни пункта от здравните осигуровки към частните фондове.

Предвид бурното икономическо развитие и недостига на квалифицирани кадри, най-важната реформа е тази в образованието, смятат в ИПИ. Необходимо е в най-кратки срокове да се обвърже финансирането на образованието с постигнатите резултати, да се създадат стимули за привличане на млади и амбициозни учители и реално въвеждане на дуално обучение, допълниха икономистите.