АЕЦ „Белене”- 4200 евро от всяко семейство

Важни цифри от доклада
11.5 млрд евро ще струва изграждането на цялата АЕЦ „Белене”.
4200 евро трябва да плати всяко средно българско семейство за нейното изграждане.
16 евроцента/ кВт ще струва токът от “Белене“.

В периода между края декември 2010 и 22 март 2011 Институтът за пазарна икономика проведе анализ на ползите и разходите от проекта за изграждане на АЕЦ „Белене”. Тук представяме откъси от доклада, а в цял вариант той ще бъде разпространен на 28 март.
Външно търсене
Според правителствената енергийна стратегия Сърбия не предвижда внос на електричество до 2015 г., а намаляване на този внос от 2012 до 2015 (до когато е периодът на действие на стратегията). Едно от основанията е, че към 2015 г. енергийната зависимост ще нарасне от 36% през 2009 г. до 38,4% през 2015, а планираните проекти за ТЕЦ на мазут и природен газ могат да вдигнат този зависимост до 40%.5 Приоритетни се смятат енергийната ефективност, очистването на ТЕЦ на лигнитни въглища (около 50% от инсталираната мощност) и използването на „нови източници” на електроенергия и нови източници на електроенергия.6 Това виждане сякаш надделя към края на декември 2010 г., когато заглъхнаха съобщенията за Сръбско участие в АЕЦ „Белене”.
Турция наскоро договори строителството на АЕЦ четири руски реактора ВВЕР 1200 с Росатом в Аккую, при цена 8,25 милиарда евро на реактор и 15-годишен договор за изкупуване на електроенергията от централата по цена 12,35 щатски цента на киловат. Възможно е споразумение за нова АЕЦ с два такива реактора и в Синоп.
Румънската АЕЦ Черна вода, която е проектирана за пет реактора КАНДУ-6 по 700MW, според съобщения в пресата, която е единствената атомна електроцентрала на Румъния, е проектирана за пет реактора Канду 6 (засега 1400MW инсталирана мощност – 18% от потреблението на страната), изпитваше трудности с преразпределението на капитала. Не е ясно колко бързо ще бъде възстановено изграждането на започнатите нови два 6 реактора, но е слабо вероятно проектът да бъде спрян. Най-вероятно те ще влязат в експлоатация към 2018-2019 г.
Много е вероятно новата мощност на АЕЦ „Белене” да няма пазар в Югоизточна Европа, освен ако не се продава на цена значително под разходите за изграждане и експлоатация на централата.
Сеизмичен риск
Площадките за изграждане на АЕЦ трябва да отговарят на много изисквания за безопасност. Поради това броят им е ограничен, особено в Европа и Северна Америка.
Този тип риск е будил тревога винаги с началото на проектирането на АЕЦ „Белене” през 1984 г. През 1990 изследването на БАН прави извода, че „за площадка Белене сеизмичната заплаха е твърде висока, което налага отказ от изграждането на АЕЦ на нея”. През 2004 и 2005 г. Нетехническото Резюме на ОВОС и инвестиционното предложение за изграждане на АЕЦ „Белене” (изготвено под ръководството на Иван В. Иванов) е на правен противоположния извод. Това става на следните основания: историческите записи на огнището във Вранча (където липсват събития над 8-ма степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Кармик), по документация реакторите на „Белене” са предвидени за сеизмичност над тази, исторически проучвания на площадката (ключово от които е това на МАЕЕ от 1979 г.) и практически отказ от разглеждане на възможността за нов реактор на площадката на „Козлодуй”. Нови проучвания на място не са правени. През 2008 г. немската компания RWE Power, която разглежда участие си в изграждането на централата, поръчва на авторитетен немски институт да извърши анализи за сеизмичния риск на площадката на „Белене”. Докладът е готов към есента на 2009 г. Резултатите не са оповестени публично. Но веднага след това RWE Power обявява решението си да не участва в проекта. Посоченото основание е „неосигурено държавно финансиране”.
Прегледът на изградените и проектираните АЕЦ на територията на ЕС показва, че няма нито една в зона с толкова висока сеизмичност като тази на „Белене”. Този факт е установен още през 1984 г. от БАН, проектирането и изборът на площадки досега не са се променили главно поради съображения за сигурност. Това е причина за оскъпяване на проекта. Особено в светлината на събитията във Фукушима.
След завършване експлоатацията на АЕЦ остават сгради и конструкции, които съдържат или са силно замърсени с радиоактивни вещества. Демонтажът, разрушаването и почистването им, обработката и съхранението на получените РАО и ОЯГ (извеждане от експлоатация) изисква огромни средства, които са 10-15 % от началните разходи. За АЕЦ “Белене” няма информация на колко са оценени тези разходи и как ще бъдат набирани.
През 2005 г. средствата, нужни за извеждане от експлоатация на 6-те блока на АЕЦ “Козлодуй” са оценени на 5,2 милиарда лева. Наличните средства във фонда към средата на 2010 г. са около 1,050 млрд лв. Т.е. от изчислените през 2005 г. 5,2 милиарда лева (които вероятно са нараснали поради инфлацията) за 10 календарни години са набрани по-малко от една пета. Следователно, ако се реши, че ще се изгражда АЕЦ „Белене”, съществени средства за хранилища за дълготрайно съхранение на РАО и ОЯГ. Това са средства на данъкоплатците. При нормална икономическа логика, те би трябвало да са част от цената.

Технологична сигурност
Руската ядрена промишленост влошаване на качеството на технологиите. Поне това личи от скорошната история на „Козлодуй” и други подобни централи. За 5 и 6 блок на АЕЦ “Козлодуй” бяха доставени недобре изпитани дефектни двигателни механизми за неутронните поглътители. Няколко месеца след монтирането им те престанаха да функционират и само по случайност през март 2006 г. този факт е открит и не се стига до тежка авария. Пак на тези реактори са доставени дефектни тръби за двигателните механизми, които са елементи от първия контур на реактора. Дефектно руско оборудване е доставено и на АЕЦ „Тианван” в Китай. Доставени са и дефектни двигателни механизми за неутронните поглътители, които след инцидента в АЕЦ “Козлодуй” са подменени. След повече от 12 години строителство в края на миналата година реакторът на иранската АЕЦ „Бушехр” бе зареден с ядрено гориво и започна пуска му. През февруари 2011 г. обаче е установено, че една от главните циркулационни помпи е дефектирала и парчета от работното й колело са попаднали в първи контур. Пускът на блока е прекратен, горивото е извадено от реактора. За да не се повтарят подобни инциденти трябва да се увеличат контрола (разходите и цената на провеждането му) и българските контролни органи трябва да имат преговорната сила да изискват нужното качество.
Енергийна независимост
Руските атомни централи в Европа могат да работят само с руско ядрено гориво. През последните десетина години бяха правени доста опити (най-вече в Чехия) да се постигне диверсификация на доставките от ядрено гориво, но това не се оказа възможно. Westinghouse се пробва сега да захрани някои централи в Украйна, но също безуспешно. В България вносът на гориво за АЕЦ е либерализиран от 2000 г. Но опити за внос от другаде не са дори замисляни.
Методиката на Eurostat за пресмятане на енергийната независимост не е прецизна за България. От това дали ядреният ресурс ще се запише като „вътрешен” или „външен” зависи определянето на зависимостта на България в енергийната област. Тя в момента би била или около 50% (малко под средната за ЕС), или ще надхвърли 70% (т.е. да е много над средната в ЕС и съседните страни).
Според поддръжниците на проекта Белене, той „би намалил енергийната зависимост на страната, защото електроенергията от АЕЦ е вътрешен ресурс, според класификацията на Eurostat”. Подобно твърдение за българската атомна енергетика обаче е дълбоко невярно. Вместо независимост, ще се окаже, че:
- Горивата плюс услугите от руски компании ще обхванат около 80% от българската енергетика;
- 76,7% от електроенергията ще бъде произвеждана от ядрено гориво и газ, доставяни от Русия;
- 71,4% от електроенергията ще бъде производство на руски съоръжения;
- За да се продава електроенергията на новата централа, ще трябва да се спрат частните инвестиции в рехабилитацията на ТЕЦ „Варна”, „Русе” и „Бобовдол” (с наличен местен енергоресурс за над 15 години) и ще се ограничи разширението на „Мариците”;
- Ще се наложи изграждане от НЕК/БЕХ на резервираща мощност за третично регулиране от 1000 МВ, нови електропроводи и подстанции на обща стойност от около 2 милиарда евро;
- Това ще стане за сметка на ограничаване на 1000 МВ инвестиции във ВЕИ (най-вече вятърни централи).
Цена на KW
Цената за 1 KW електроенергия, при пълно отчитане на инвестициите и разходите би била сравнима със субсидираната цена за киловат електроенергия от ВяЕЦ.