Агонията на Гърция бележи край на кризата

Проблемите с дълга на Гърция не се случиха неочаквано – нито за икономистите, нито за финансовите пазари, пише в публикация на в. Ведомости. В света има много държави с голям дълг,  които обаче успяват да го рефинансират. След финансовата кризата именно тези страни попадат в ситуация  на дефолт, което не е нов признак на криза. По-скоро е един от признаците за приключване на настоящата криза.
От проучване на икономистите Кармен Райнхарт и Кен Рогоф за финансовите и дългови кризи в над 70 страни през последните 200 години става ясно, че след банкови кризи (особено във финансови центрове) обикновено следват икономически дефолти /най-общо неплатежоспособност на компания, държава по отношение на заеми/. В този смисъл, случващото се в Гърция е нормално продължение на финансовия и банковия шок от последната световна криза. Според направените заключения на цитираните икономисти става ясно, че спадът на БВП след сериозни финансови сътресения продължава най-малко две години. Така се стига до извода, че от края на 2009 г. – две години след началото на кризата – световната икономика започва да се възстановява, като се наблюдава ръст на БВП в редица държави, като дори възможният дефолт на Гърция няма да успее да доведе до нова криза.
Друг е въпросът дали посткризисният ръст ще се случи бързо – особено в страните с натрупан голям дълг. Проследявайки данните на друго проучване на Райнхарт и Рогоф става ясно, че в страни, където държавният дълг е над 90 % от БВП, ръстът е с 1 процентен пункт по-бавен в сравнение със страните, където този дълг е по-нисък. За развиващите се държави този проблем все още е много сериозен.
В страни, където външният дълг ( и държавният, и частният) надминават 60 % от БВП, темпът на нарастване на икономиката е под 2 % на година. При стойности между 90 и 60 % на дълга от БВП  ръстът е по- нисък от 2 %, като пряка връзка между дълга и икономическия ръст не се наблюдава.
Над 90 % от БВП е дългът не само на Гърция (133,9%), но и на Италия (118,9%) и Белгия (100,9%) и др., отбелязва изданието. Според оценка на административно – бюджетното управление на Белия дом държавният дълг на САЩ до 2012 г. ще надвиши 100 % от БВП.
Има и друг важен въпрос – няма ли да се увеличи несигурността около ръстa, предизвикана от отлагане и отмяна на инвестиции на компании. Според експертното мнение на станфордския икономист Ник Блум, неопределеността около икономическия ръст, провокирана от ситуацията с дълга на Гърция, все още не е чак толкова голяма, че да породи рецесия в САЩ. Мнението на Блум е, че ще се наблюдава забавяне темпа на ръст с около 0. 5 % годишно. Като се има предвид, че през първото тримесечие на 2010 г. икономическият ръст на САЩ е бил  3,2%, то може да се очаква, че тенденцията ще бъде продължена.
От цитираните в публикацията проучвания може да се направи заключението, че не е задължително събитията около Гърция да забавят сериозно възстановяването на световната икономика. Нещо повече, именно тези събития провокират решаване на отдавна известни проблеми - около икономическата политиката на еврозоната като цяло и конкретно около еврото като резервна валута. В средни стойност държавният дълг на Европа е по-нисък от този на САЩ, но повечето икономисти смятат, че европейската икономика ще расте  по-бавно след кризата в сравнение с американската.