Explore the quality of life in the EU

Curious about the well-being of Europeans and how you personally compare to the EU average and other EU Member States?

If so, take a look at our updated interactive visualisation to have an insight into the different aspects of quality of life by country.

Housing, employment, education, health, safety, governance, and the environment are all covered as well as people’s use of time and social relations.

The mix of statistical indicators with objective information such as income, housing conditions and work situations together with subjective evaluations results in differing levels of satisfaction depending on an individual’s priorities and needs.

Have fun discovering Europe’s quality of life (also available in French and German).

eurostat

Условията за живот в България не са най-лошите в целия Европейски съюз в много отношения, но българинът определено е най-недоволният от тях. Това показват сравнителни данни на Евростат за качеството на живота, публикувани във вторник.

Например средният годишен доход на българина е 4612 евро, докато в Румъния е 4267 евро и е най-ниският в Евросъюза. Но румънците оценяват финансовото си състояние със 7,3 по 10-степенната скала, докато българите с 5,4, показват данните. 70,6% от българите оценяват финансовото си състояние като много лошо, докато в Румъния така се самооценяват едва 25,7% от хората.

Разбира се, и двете страничленки са на дъното на таблицата по заплащане. В Австрия средният годишен доход е 26 555 евро, в Германия - 23 515 евро, а в Гърция - 8777 евро. Това не е средната заплата, която е доста по-висока, а средният доход, в който влизат и пенсиите, и социалните плащания и се отнася до цялото население, а не само до работещите.

Сравнението между България и Румъния по отношение на заетостта и оплакванията от липса на работа показва същите тенденции. В Румъния работа имат 65,6% от хората на трудоспособна възраст, докато в България - 68,5%. Но в България средната оценка, която дават хората на работата си, е 6,4, докато в Румъния - 7,2 по 10-степенната скала. Същото е и по отношение на жилищните условия. Румънците определено живеят по-пренаселено от българите - 45,1% от румънците обитават жилища, в които няма отделна самостоятелна стая за всеки сам човек над 18-годишна възраст, докато в България в това положение са 39,5% от населението. Само че румънците са по-доволни от жилищните си условия, защото им дават средна оценка 7,4, докато българите - 6 по 10-степенната скала.

Самооценките за здравословното състояние и за околната среда обаче изглеждат по-адекватни. 71,2% от румънците дават оценка “много добър” на собственото си здраве, каквато дават 67,2% от българите. Но това горе-долу съответства на средната продължителност на живота, която в Румъния е 74 години и 1 месец, докато в България е 73 години и 5 месеца.

По отношение на околната среда самооценките също изглеждат адекватно. В Румъния хората оценяват качеството на въздуха със 7,4 по 10-степенната скала, докато в България - с 5,2. Но това съответства на замърсяването с фини прахови частици с размер 10 микрона, което в Румъния по последни данни е 25,6 милиграма на кубичен метър, докато в България е 30,4 милиграма.

Румънците определено имат повече вяра в правосъдните си институции и в Европарламента. В северната ни съседка 55% от хората вярват на Европейския парламент, а у нас - 45%. У нас средната оценка, която дават хората на правосъдната система, е 3 по 10-степенната скала, докато в Румъния - 5,8.

В крайна сметка българите са най-недоволната от живота нация в Европейския съюз. Никоя друга не дава толкова ниска оценка - 5,4. Оценката на румънците за цялостното задоволство от живота е 7,3 по 10-степенната скала.