ESG и устойчивото развитие в България

Темата устойчивост в корпоративната среда в България навлиза в нова фаза, подкрепена от въвеждането на по-ясни правила на ЕС, които ще улеснят отчетността и нормативното спазване на изискванията и ще създадат условия за отговорност и значимо въздействие в дългосрочен план. Това показва новото изследване по темата ESG, публикувано от доставчика на бизнес проучвания и новини SeeNext.

Изследването „ESG и устойчиво развитие в България: От думи към действия по социалните и управленски въпроси“ – разглежда променящите се социални и управленски практики в страната в контекста на пакета за опростяване на регулациите на ЕС за 2025 г., известен като Omnibus.

Досега социалните и управленски стълбове (S&G) на ESG оставаха на заден план поради ограничени показатели и слабо прилагане на регулациите. Новото законодателство на ЕС, включително Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD) и Директивата за надлежна проверка в областта на устойчивото развитие (CSDDD), в момента преминава през сериозна ревизия, а промените имат потенциала да преобърнат много ESG практики.

Според Omnibus, обхватът на CSRD се стеснява и директивата ще се прилага само за компании с над 1000 служители, което на практика ще намали броя на фирмите, задължени да предоставят отчет,  с около 80%.

Сроковете за разкриване на информация също се отлагат с две години за организациите, които все още не са задължени да предоставят такива отчети. Освен това е въведено доброволно отчитане за малки и средни предприятия (МСП), а секторно-специфичните стандарти (ESRS) са премахнати.

Българските компании напредват в ESG отчетността, но все още се наблюдават съществени разминавания. Банките и публичните компании категорично водят по отношение на разкриването на информация относно социалните и управленски практики и стриктно спазване на формалните изисквания, докато други изостават.

Все още се наблюдава значително разминаване между регулаторните очаквания и реалните практики,  особено що се отнася до правата на човека, антикорупционните мерки и контрола върху изпълнението, които често се приемат за даденост и затова липсват в отчетите.

Въпреки слабата обща отчетност, някои компании полагат видими усилия, като инвестират в благосъстоянието на служителите, приобщаваща работна среда и полово разнообразие.

България дори е над средното за ЕС равнище по отношение на заемани от жени лидерски позиции – 32% от компаниите имат над 40% жени в ръководни ръководни роли.

Основните предизвикателства пред компаниите включват ограничени ресурси и експертиза, неясни регулации и рискове като измамен социален ПР или изключване от пазара поради несъответствия в отчетността между партньори. Различни мотиватори  подкрепят ESG усилията – задължения по CSRD директивата, социални аспекти при изискванията за някои обществени поръчки, финансова подкрепа за образование и приобщаване, както и репутационни ползи от доброволно ангажиране.

Макар че България е сред страните в ЕС с най-ниски нива по показателя учене през целия живот, над 40% от компаниите вече осъществяват обучения за подобрение на технически и експертни умения. Инвестициите в инфраструктура и развитие на общности са често-срещани при големите компании. Минната и тежката индустрия се фокусират върху местното развитие, включително инфраструктура и общо образование, докато ИКТ и телекомуникационният сектор приоритизират STEM-образование и дигитални умения.

Опростените ESG правила се очаква да облекчат българските фирми, особено МСП, като намалят административната тежест, докато  насърчат доброволната отчетност за повишаване на конкурентоспособността, доверието и стойността на различните брандове.

---------------------

Какво означава  ESG ?

Днес вече навсякъде се говори за ESG (Environmental, Social and Governance – екологично, социално и корпоративно управление), като за крайъгълен камък на устойчивото и отговорно инвестиране (Sustainable and Responsible Investing, SRI).

Идеята в основата на ESG е проста: по-вероятно е бизнесът да бъде успешен и да генерира силна възвращаемост, ако създава стойност за всички заинтересовани страни – служители, клиенти, доставчици и обществото като цяло, включително околната среда, а не само за своите собственици.

ESG се позовава на три основни фактора за измерване на устойчивостта на инвестициите – екологичен, социален и корпоративно отговорен. Този подход произтича от концепцията за Tripple Bottom Line, известна още като „хора, планета, печалби“ (PPP - People, Planet, Profit), въведена през 90-те години на XX век, за да насочи вниманието на компаниите не само към печалбите, но и към всяко едно P в уравнението, което в крайна сметка довежда до устойчивостта на всяко търговско предприятие. Тази концепция се превърна в ЕSG фактори.

ESG факторите подобряват коригираната възвращаемост чрез намаляване на инвестиционния риск и създаване на стойност. Всеки един от тези фактори разглежда компанията в различна роля. 

Екологичните фактори я разглеждат като управител на природата (това включва действия срещу изменения на климата, вредни емисии и парникови газове, използване на чиста вода); 

Социалните фактори показват как компанията управлява взаимоотношенията си със служителите, доставчиците, клиентите, общностите, което включва трудови стандарти, грижа за здравето и безопасността, отношенията и др. Корпоративното управление се отнася до качествата на ръководството на компаниите, заплащането на мениджърите, одити и вътрешен контрол, прозрачност на управлението и др.

Съответно всяка добре управлявана и отговорна компания, която се грижи за хората, клиентите и околната среда е по-вероятно да се представи по-добре и да надмине конкурентите си, които не го правят. А анализът на ESG факторите на всяка компания позволява на инвеститорите да вземат по-информирани инвестиционни решения.