COVID-19 & обратната миграция към България

В края на март месец ръководителят на Българското национално звено за Ковид-19 - ген. Венцислав Мутафчийски обяви, че над 200 000 българи са се завърнали в страната. Както в България, така и в много други страни от Централна и Източна Европа, наблюдавахме една вълна от завръщащи се.

Нов доклад представя резултатите на изследване, проведено от Европейския съвет за външна политика, с подкрепата на Фондация „Конрад Аденауер”, относно обратната миграция към България по време на коронавирус кризата. В новия доклад „Голямото завръщане: COVID-19 и обратната миграция към България“, Огнян Георгиев, гост-изследовател на ЕСВП, анализира предизвиканата от кризата обратна миграция към България и възможностите, които тя представлява за страната и региона.

С помощта на данни от правителствената система изследването установява, че регистрирани като влезли в България нейни граждани за периода март-май са малко над 550 хил. души (изключен е трафикът през гръцката граница).  Изследването работи и с база данни от над 70 хил. души карантинирани по общини, която позволява проследяването на поне част от влезлите до крайната им дестинация. Данните от онлайн проучването са събрани с помощта на таргетирана анкета. Проведена е и серия дълбочинни интервюта.

Основни заключения: 

• Сравнението на броят карантинирани по места с този на работоспособното население сочи, че има градове, в които завърналите се са сериозен процент. В Петрич и Сандански е почти 8%, във Видин е 4.5, в Монтана, Русе и Благоевград — около 4%. Като се има предвид, че карантинираните са почти двойно по-малко от общо влезлите, е логично да се предположи, че общият брой завърнали се в тези места е още по-голям като процент.
• От проведените онлайн анкета с хора, върнали се след известен престой в чужбина и изследването открива, че двете основни причини за това са „желание да съм с близки“ (46%) и „загуба на работа“ (32%). 
• 10% от анкетираните заявяват, че няма да се върнат обратно след коронавирус кризата, а 25% все още не са решили. Ако се изолира групата, която е прекарала навън над 1 г., тези проценти съответно стават 19% и 47%.
• Основните фактори, от които зависи решението за оставане в България, са намирането на добре заплатена работа тук, корупцията, ковид-кризата, намирането на работа в чужбина, социалната и градска среда.

Пред България и други държави от Източна Европа беше разкрита неочаквана възможност. Човешката вълна, която от десетилетия беше насочена навън, внезапно и рязко обърна посоката си. Големият въпрос е дали завърналите се ще останат. Това би изисквало да бъдат предприети мерки от националните власти в опит да бъде запазена поне част от този неочакван човешки талант.