9 млрд.лв. поглъща здравеопазването

Българското здравеопазване е все по-скъпо и все по-неефективно, това е водещата констатация в анализа на БСК за състоянието, проблемите и перспективите пред здравеопазването.
„Здравеопазването се намира в критично състояние. Системата работи неефективно, липсва държавна политика и концепция за радикални промени, която да осигури ново отношение към здравето на хората, което да мотивира и осигурява високо качество на живот“. Това каза на пресконференция днес изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.
Според авторите на анализа, системата е силно бюрократизирана, корупцията е много висока, не се осигурява реален и равен достъп до качествено здравеопазване на почти една-трета от българите, осигурителната система силно деформирана и натоварена с несвойствени функции, а управлението й е одържавено. „НЗОК се е превърнала в социална институция, която финансира медицинското обслужване на цялото население, без оглед на осигурителния му принос“, каза в експозето си Божидар Данев и подчерта, че публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП у нас е около 4 %, при средно 7.3 % за страните на ЕС, а през последните 10 години държавата последователно се оттегля от финансирането на здравеопазването, като прехвърля тежестите върху населението. В периода 2008-2013 г. частните разходи за здравеопазване на едно лице са нараснали с 68%, а публичните разходи за същия период са се увеличили с 19%. По експертни оценки, ежегодно в здравеопазването влизат над 9 млрд. лв., вкл. от регламентирани и нерегламентирани плащания. Основните проблеми в здравеопазването са финансови, организационни, технологични и нормативни. Всички те водят до непрекъснато нарастваща неефективност на здравната система – все по-скъпо здравеопазване и все по-болно население. За периода 2008-2013 г. разходите за болнична помощ са се увеличили с 65.7% (с 661 млн. лв.), без да настъпят особени промени в здравния статус на населението. Коефициентът на смъртност у нас достига до 15‰ през 2012 г. при 9.6‰ за ЕС-27. Коефициентът на детска смъртност е 7.8‰ при 3.9‰ общо за ЕС-27. Запазва се структурата на смъртността по причини в последните години, като продължават да са водещи болестите на органите на кръвообращението (65.6%) и новообразуванията (16.7%), и т.н. „През 1990 г. щатният персонал на Министерството на здравеопазването е бил от около 150 души, а днес министерството издържа 144 второстепенни разпоредители на бюджетна издръжка. Освен това, в НЗОК са заети над 2500 души. При този огромен ръст на административния персонал не е налице подобряване на качеството на здравно обслужване на населението“, подчерта Божидар Данев.
За да се намери решение на проблемите Камарата предлага:
-Частните болници да не формират печалба за услугите, финансирани от НЗОК, предлага БСК;
-Възнаграждението на личните лекари да не зависи от броя на пациентите, а от качеството на работата им;
-Лекарите в държавните болници да работят само по един трудов договор;
-Държавата да плаща реални по размер здравни вноски за осигуряваните от нея лица;
-Драстично да бъде зъкратен персоналът в МЗ и НЗОК;
-Ръководителите на НЗОК да се избират с публичен конкурс от Надзорния съвет на касата, а не от парламента;
-Вместо 28 регионални здравни каси да има 6.
-БСК, съсловните и браншовите организации в здравеопазването ще подготвят стратегия за развитие на сектора

графика:БСК